a.l.e.n.aС д-р Герасим Темелков ме срещна един негов коментар под публикация за „Глюкозната революция“ — от който струеше разбиране, човечност и приемане на хората с техните реални трудности, колебания и слабости. В думите му нямаше назидание, а подадена ръка – покана да вървим заедно по пътя към едно по-здраво и осъзнато „аз“.
Поканих го да поговорим не само за гастроентерологията като специалност, но за медицината като мисия – за смисъла да лекуваш в свят, в който времето не стига, технологиите изпреварват човешкия ритъм, а здравето все по-често зависи от нашата осъзнатост.
След повече от десетилетие работа в Германия – една от най-добре организираните здравни системи в света – д-р Темелков се завръща в България, за да приложи натрупания опит и култура на грижа у нас.
В чужбина преминава през университетски клиники и достига до позицията завеждащ отделение по гастроентерология, онкология и диабетология в St. Marien Hospital Ahaus, партньор на Университетската клиника Мюнстер.
Освен с богатия си клиничен опит, д-р Темелков впечатлява с интереса си към иновативните подходи в медицината – от микробиома и метаболитното здраве до новите технологии, които навлизат в ендоскопията и диагностиката.
Той вярва, че именно в синергията между човечност и наука, между интуиция и технологии, се крие бъдещето на медицината – бъдеще, в което лекарят не просто лекува, а помага на човека да си върне доверието в собственото тяло.
Здравейте, д-р Темелков! Благодаря за приетата покана да ми гостувате. В самото начало – нека се върнем назад във времето към Вашето детство. Какъв мечтаехте да станете като дете? Имахте ли още тогава интерес към медицината?
Като дете мечтаех да стана пилот. Интересът ми към медицината се появи по-късно, в тийнейджърските ми години. Израснах в семейство на лекари и от ранна възраст имах представа за предизвикателствата и удовлетворението от тази професия. Сериалът „Спешно отделение“ също изигра своята роля.
Спомняте ли си момента, в който осъзнахте, че медицината е Вашето призвание? Имаше ли конкретно събитие, човек или случай, който Ви подтикна да изберете този път?
В първите си часове по биология открих желание да разбирам все повече. Истинската увереност дойде, когато чрез лекари в семейството си видях с очите си как знанията и грижата могат да дадат надежда и спокойствие на хората в най-трудните им моменти. Това чувство не може да се сравни с нищо друго.
Как реагира семейството Ви на решението да станете лекар? Подкрепиха ли Ви веднага, или Ви предупреждаваха за трудностите на тази професия?
Семейството ми реагира умерено оптимистично. Винаги съм усещал подкрепа, за което съм благодарен. В същото време никога не съм бил заблуждаван за трудностите – безкрайното учене, напрежението, безсънните нощи и моралните дилеми са неразделна част от медицината.
Ако днес можехте да се върнете към онзи млад човек, който тепърва избира посока — какъв съвет бихте му дали?
Понякога е по-добре да не знаеш предварително целия път, който ти предстои, защото може да се уплашиш и да не тръгнеш. На младите хора бих казал: не бързайте, слушайте себе си и не се страхувайте да потърсите друг път, ако усетите, че избраният не е вашият. Светът се променя, а вие?
Личен път и предизвикателства
Как започна Вашият професионален път и какво Ви насочи към гастроентерологията?
Съдбата ме насочи към гастроентерологията. Тази специалност ме избра – комбинира най-доброто от вътрешната медицина, обхваща различни органи и системи, и предоставя цялостен поглед към организма чрез съвременна наука и технологии.
Прекарали сте повече от десетилетие в Германия. Какво си взехте от там, като опит и как се различава немската система от българската?
Още в първия ми работен ден шефът ми каза: „За мен има свършена и несвършена работа. Всичко останало са извинения.“ Немската прецизност и ефективност се превърнаха в част от мен и изградиха професионалния ми подход.
Какво Ви мотивира да се върнете и да прилагате този опит тук, в България?
Още с тръгването си за Германия планът беше един ден да се завърна. Никога не съм възнамерявал да емигрирам за постоянно..
Какво беше най-голямото предизвикателство при завръщането – бюрокрацията, организацията, или начинът, по който пациентите гледат на профилактиката?
Бюрокрацията беше кошмар. До ден днешен се изумявам как очакваме да си върнем високоспециализираните кадри от чужбина при тази абсурдна бюрокрация. Имаме крещяща нужда от промяна. Когато Германия ме приюти, бюрокрацията беше в пъти по-малка и кратка. Въпрос на национална политика.
Съвременни гастроентерологични предизвикателства
Какво показва практиката Ви – кои са най-честите заболявания, с които идват българските пациенти днес?
Най-често пациентите имат оплаквания като парене, тежест, подуване, трудно или твърде често изхождане. Това са проблеми, които модерната медицина успешно би могла да излекува.
Какъв процент от проблемите биха могли да бъдат предотвратени с навременна профилактика?
Преобладаващата част, ако не и всички. Здравето е като доверието – губи се лесно и се възстановява трудно. Превенцията е ключова.
Кои симптоми хората най-често подценяват, но могат да се окажат сигнал за сериозно заболяване?
Сигнали като кръв в изпражненията, необяснима загуба на тегло и анемия с неясна причина винаги изискват незабавна консултация.
Има ли „тихи“ болести на храносмилателната система, които не дават ранни сигнали, но крият риск?
Абсолютно. Най-опасни са именно тези – рак на дебелото черво, стомаха и панкреаса, които често протичат безсимптомно в началните си фази.
Профилактика и скрининг
Вие сте инициатор на програмата COLON Център за профилактика на рак на дебелото черво. Какво я отличава и защо е важно скринингът да стане част от културата ни?
В нея вложих опита и алгоритмите от немския модел за диагностика и проследяване на рискови пациенти. Тази програма наистина спасява животи.
Какви са препоръките Ви за възрастта и честотата на профилактичната колоноскопия?
След 50 години – веднъж на 10 години при липса на фамилна обремененост; при повишен риск и фамилни случаи – след 40 години, веднъж на 5 години.
Кои са най-честите митове или страхове, които пречат на хората да направят това изследване?
Най-често хората се страхуват, че изследването ще бъде болезнено или неприятно. При правилно провеждане, колоноскопията не е нито болезнена, нито неприятна.
Какви резултати наблюдавате след въвеждането на немския модел в България?
Имам много пациенти, спасени от диагнозата рак на дебелото черво, които след това водят напълно нормален и пълноценен живот.
Връзката между червата, ума и микробиома
В последните години се говори за чревно-мозъчната ос. Как червата влияят на психичното здраве и настроението ни?
Чрез редица вещества, като късоверижните мастни киселини, които са продукт на чревния микробиом. Те влияят не само на мозъка, но и на всяка система в организма.
Какви са най-актуалните и впечатляващи изследвания за микробиома – може ли промяната му да лекува заболявания като депресия, диабет, дори автоимунни състояния?
Не просто можем, а именно нарушенията в микробиома понякога отключват такива заболявания. Предстоят много вълнуващи открития в тази област.
Как храненето и пробиотиците (или грешната им употреба) влияят на микробиома и общото здраве?
Микробиомът е изключително сложна система, която тепърва изучаваме. Поради това самолечението с пробиотици може понякога да влоши, вместо да подобри състоянието.
Хранене, метаболизъм и чернодробно здраве
Много хора страдат от омазнен черен дроб, без дори да подозират. Кои са основните причини и как може да се спре процесът?
Най-честата причина за мастния черен дроб е комбинацията от небалансирано хранене, липса на движение и повишен стрес. Честата консумация на рафинирани въглехидрати, захарни напитки и преработени храни също води до натрупване на мазнини в черния дроб.
Процесът е напълно обратим, ако се промени начинът на живот – с повече движение, разнообразно и балансирано хранене, избягване на алкохол и адекватен сън.
Каква е ролята на омега-3 мастните киселини и антиоксидантите за чернодробното и метаболитното здраве?
Омега-3 мастните киселини имат противовъзпалителен ефект и подобряват чувствителността към инсулин, което подпомага не само чернодробното, но и цялостното метаболитно здраве.
Антиоксидантите – като витамин Е, витамин С и полифеноли от плодове и зеленчуци – защитават черния дроб от оксидативен стрес и забавят процесите на увреждане и стареене на органа.
Как хранителните навици – например късната вечеря, сладките напитки или прекомерният стрес – влияят върху червата и черния дроб?
Късните хранения нарушават естествения ритъм на черния дроб и метаболизма. Приемът на сладки напитки причинява рязко повишаване на кръвната захар и допълнително натоварва черния дроб. Прекомерният стрес повлиява негативно хормоналния баланс и може да отключи хронични възпалителни процеси както в червата, така и в черния дроб.
Балансът, регулярните часове на хранене и управлението на стреса са основа за доброто чернодробно и метаболитно здраве.
Кои според Вас са най-разпространените заблуди (митове и легенди от интернет), свързани със стомашно-чревното и метаболитното здраве, които бихте искали да оборите?
Един от най-големите митове е, че има „магически“ детокс продукти или хранителни добавки, които могат за дни да излекуват черния дроб или да „прочистят“ организма.
Истината е, че най-добрият детокс е самото ни тяло – с работещ черен дроб, добър микробиом и здравословен начин на живот.
Друго често заблуждение е, че напълно здравословното хранене трябва да изключва цели групи храни – екстремните диети по-скоро вредят, отколкото помагат.
Иновации, технологии и изкуствен интелект в медицината
Имате интереси в областта на новите технологии и иновации в гастроентерологията. Как изкуственият интелект променя диагностиката?
AI променя света в който живеем и медицината не е изключение. Благодарение на изкуствения интелект можем да подобрим качеството на инструменталните изследвания и операции, да изградим подробни бази данни за кратко време, да изготвяме персонализиран план за лечение на нашите пациенти и още безброй други.
Как виждате бъдещето – ще заменят ли машините част от диагностичната роля на лекаря или ще бъдат помощен инструмент?
Машините ще ни помогнат да бъдем по-прецизни и по-ефективни. Връзката лекар – пациент никога няма да бъде заместена от машина.
Какви технологии използвате в ежедневната си практика, които улесняват работата Ви и подобряват точността на диагнозата?
Провеждам колоноскопии с изкуствен интелект – това значително повишава качеството и достоверността на изследванията.
Личен поглед и философия
Какво е най-важното послание, което се стремите да предадете на своите пациенти?
Здравето е като една римска колесница теглена от три коня – физическа активност, хранене и профилактика. Бихме могли да имаме дълъг и щастлив живот само ако впрегнем и трите коня.
Каква е Вашата рутина за здравословен живот – като човек, а не като лекар?
Карам колело всеки ден. Щастието не се купува, но може да се стигне до него с велосипед – обещавам!
Как се грижите за собственото си здраве и енергия в среда, където ежедневно виждате болестта отблизо?
Често ходя в планината, хапвам кисело мляко и се старая да не се ядосвам – макар че не винаги се получава.
Какво бихте искали да се промени в здравната култура на българина през следващите 5 години?
Надявам се да се преборим с наднорменото тегло, особено сред подрастващите. Да приемем сериозно профилактиката. Да консумираме повече необработени храни богати на фибри.
Какво си пожелавате за бъдещето – лично, професионално и за здравната система у нас?
Мечтая си за система, която подкрепя младите лекари. Те са бъдещите пазители на нашето здраве. Не е нормално да има такова пренебрежително отношение към тях, както от опитните колеги, така и от обществото. В личен план си пожелавам същото като на моите пациенти – здраве!
Ако можехте да обобщите философията си с едно изречение, какво би било то?
Човек е господар на собствената си съдба.
И накрая – има ли една проста стъпка, която всеки от нас може да направи днес, за да бъде по-здрав утре?
Правете по 10 000 крачки на ден, пийте вода и не превръщайте празниците в състезание по преяждане. Празниците са за смирение и благодарност.
Медицината може да ни покаже пътя, но истинското здраве започва, когато се върнем към себе си — към движението, природата, умереността. Защото здравето не е състояние, а вътрешен диалог между тялото и съзнанието — диалог, в който всеки от нас има последната дума.
И както казва д-р Темелков, празниците са за смирение и благодарност — а може би и самият живот е един дълъг празник, ако го живеем с уважение към тялото си.
a.l.e.n.a
