232 минути ходене пеша седмично — толкова отчитат средно анкетираните в България в проучването на Huawei и Ipsos. Това са близо четири часа, при 143 минути средно за осемте изследвани пазара. Страната ни е първа по общ обем на физическата активност и втора в крайното класиране на Huawei European Fitness Index, след Испания.
Зад високия резултат обаче стои един любопитен контраст: 58% от анкетираните у нас смятат, че трябва да се движат повече, а само 13% казват, че знаят точно колко активност им е необходима. Много хора вече се движат редовно, но им е трудно да преценят дали това, което правят през седмицата, отговаря на нуждите им. Именно тук анкетата поставя и въпроса за смартчасовниците: могат ли данните за собствените ни навици да ни помогнат да ги променим?
Какво измерва индексът и защо България е втора
Проучването е проведено от Ipsos за Huawei сред близо 5000 пълнолетни в България, Франция, Германия, Полша, Румъния, Испания, Турция и Обединеното кралство. То се основава на отговорите на участниците за собствените им навици. Следователно второто място на България се отнася до осемте пазара в анкетата, а показателите за движение не са измерени чрез смартчасовници.
В първото издание на индекса Испания е първа, България е втора, а Турция е трета. Франция заема последното място, след Румъния. България получава 121,6 пункта при средна стойност 100 за изследваните пазари.
Как е възможно да сме първи по обем на движение, но втори в класацията? Индексът съчетава три показателя: колко от анкетираните участват в дадена активност, колко време отделят за нея и каква тежест ѝ е присвоена според интензивността. Затова най-много отчетени минути не означават непременно най-висок краен резултат.
Ходене, преходи и тренировки у дома: откъде идва българският резултат
Ходенето пеша е най-разпространената форма на движение в анкетата. У нас 91% от участниците ходят пеша всяка седмица при 84% общо за осемте пазара. Разликата във времето е още по-голяма: 232 срещу 143 минути седмично, или близо час и половина повече в българската извадка.
Планинските преходи и тренировките у дома също имат съществен принос. 58% от анкетираните у нас посочват планински преходи при 48% общо за изследването, а средното седмично време е 69 срещу 47 минути. При домашните тренировки България отчита най-високото средно време сред осемте пазара — 42 минути седмично при 28 минути общо. Страната се откроява и при ракетните спортове, които посочват 19% от участниците у нас при 14% в общата извадка.
| Активност | Участие в България | Участие общо | Минути седмично в България | Минути седмично общо |
|---|---|---|---|---|
| Ходене пеша | 91% | 84% | 232 | 143 |
| Планински преходи | 58% | 48% | 69 | 47 |
| Тренировки у дома | 57% | 42% | 42 | 28 |
| Ракетни спортове | 19% | 14% | 9,6 | 6,3 |
| Бягане | 33% | 31% | 15 | 19 |
| Силови тренировки | 30% | 26% | 16 | 21 |
| Плуване | 24% | 22% | 9 | 11 |
При бягането, силовите тренировки и плуването се вижда друга картина: делът на хората, които посочват тези занимания, е малко по-висок в България, но средното седмично време е по-ниско. Например 30% от анкетираните у нас посочват силови тренировки при 26% общо за анкетата, а средното време е 16 срещу 21 минути. Именно затова си струва да погледнем и двата показателя — участието и времето — преди да заключим, че дадено занимание е по-разпространено или заема по-голяма част от седмицата ни.
Българките имат по-висок резултат в индекса от мъжете у нас
В българската извадка жените получават 124,6 пункта, а мъжете — 118,2 пункта. Това е разлика от около 5% в полза на жените. В общата извадка за осемте пазара мъжете отчитат средно 66 минути повече физическа активност седмично от жените.
Двете числа отговарят на различни въпроси. Първото сравнение показва резултата в България по индекс, който взема предвид и интензивността. Второто сравнява отчетените минути за всички пазари заедно. Затова от по-високия резултат на българките в индекса не следва автоматично, че те се движат повече минути от мъжете у нас.
Почти половината от жените в общата извадка посочват липсата на време като пречка да спортуват повече. Това е най-често посочваната пречка и сред всички участници: 45% казват, че биха спортували повече, ако имаха повече време. При хората между 35 и 44 години делът достига 52%. Липсата на мотивация е на второ място с 36%.
Искаме да се движим повече, но как разбираме колко е достатъчно?
В осемте пазара общо 55% от анкетираните смятат, че трябва да спортуват повече, а 45% не знаят какво ниво на активност се препоръчва за човек на тяхната възраст, пол или физическо състояние. В България 58% смятат, че имат нужда от повече движение, а само 13% казват, че знаят точно колко.
В натоварена седмица е лесно да запомним пропуснатата тренировка и да забравим ходенето до работа, вечерната разходка или прехода през почивните дни. Полезна отправна точка е да погледнете как се движите в рамките на цяла обичайна седмица. Кои дни вече включват повече ходене? В кои прекарвате почти цялото време седнали? Какво бихте могли да повторите и следващата седмица, без целият Ви график да се преобърне?
Това е различен въпрос от „Какъв трябва да е моят резултат?“. Средните 232 минути са описание на отговорите в българската извадка. Те не са лична цел и сами по себе си не казват каква е била интензивността на ходенето или как е разпределено през седмицата.
![]() Топ модел | HUAWEI WATCH 5 с eSIM за ползване без телефон Само с едно задържане за три секунди получавате One-Tap Health Glance – пълен здравен отчет с 9 ключови измервания за под 60 секунди, включително HRV и SpO2. |
![]() Бюджетен модел | HUAWEI WATCH FIT 4 Тегло само 27 грама Ултратънък дизайн, лекота при носене, удобно прилягане и усъвършенствани фитнес функции. |
![]() По-висок клас | HUAWEI WATCH FIT 4 PRO Ултратънък профил от 9,3 мм За ентусиасти, практикуващи активности на открито, превъзходна защита с висок клас материали, както и здравни и спортни функции на професионално ниво. |
Какво показват данните за теглото — и какво не можем да заключим от тях
България е сред най-активните пазари в анкетата. Същевременно 52% от анкетираните у нас попадат в категориите „наднормено тегло“ или „затлъстяване“ по индекс на телесната маса (BMI), при 47% общо за осемте пазара. Изчисленията са направени по ръста и теглото, които участниците сами са посочили.
| Категория по BMI | България | Общо за осемте пазара |
|---|---|---|
| Поднормено тегло | 6% | 4% |
| Нормално тегло | 42% | 48% |
| Наднормено тегло | 33% | 30% |
| Затлъстяване | 19% | 17% |
Анкетата открива и разминаване между изчислената категория и начина, по който хората оценяват себе си. В общата извадка 56% от мъжете попадат в категориите „наднормено тегло“ или „затлъстяване“, а 37% се определят така. При жените разликата е по-малка: 38% според изчисленията и 36% според самооценката.
Числата за движението и теглото описват различни страни на една и съща извадка. От публикуваните общи резултати не можем да разберем дали хората, които ходят най-много, са същите, които попадат в дадена категория по BMI. Анкетата не проследява и промяна в теглото на отделния човек. Затова високият резултат за движение и по-високият дял в тези категории могат да съществуват едновременно, без единият да обяснява другия.
Смартчасовникът мотивира ли ни, или активните хора по-често носят такъв?
46% от анкетираните в осемте пазара използват смартчасовник. От тях 47% казват, че устройството ги е насърчило да бъдат по-активни. Проучването отчита и че ползвателите на смарт устройства отделят средно около 44% повече време за бягане в сравнение с всички анкетирани. 76% от ползвателите на смарт устройства са доволни от избора си, а 43% от ползвателите на смартчасовници се определят като много удовлетворени.
Тези резултати допускат две обяснения. Часовникът може да помогне на човек да следи напредъка си и да поддържа навика. Възможно е също човек, който вече бяга редовно, по-често да решава да си купи часовник, за да записва тренировките си. Анкетата показва връзката, но не установява кое е било първо.
Подобна подробност има и при информираността. 63% от ползвателите на смарт устройства в общата извадка имат поне приблизителна представа за препоръчителното за тях ниво на активност. В България делът сред ползвателите е 56%. Това число не е пряко сравнимо с 13%, които споменахме в началото: 56% се отнасят до поне приблизителна представа сред ползватели на устройства, а 13% — до точна представа сред всички анкетирани у нас.
От броене на крачки до проследяване на здравни показатели
В съобщението си Huawei поставя проучването в контекста на развитието на носимите технологии. Компанията използва TruSense, която обединява сензори и алгоритми. Отделните модели имат различен фокус — от записване на спортни занимания до проследяване на конкретни показатели.
| Модел | Функции, посочени от Huawei |
|---|---|
| HUAWEI WATCH GT 7 | До 21 дни работа с едно зареждане и над 100 спортни режима, включително ски, колоездене и голф. |
| HUAWEI WATCH 6 | Сензор X-TAP и измерване на 11 здравни показателя с едно докосване. |
| HUAWEI WATCH D3 | Поддръжка на 24-часово амбулаторно измерване на кръвното налягане (ABPM), включително по време на сън. |
За ежедневното движение най-полезното число на екрана може да се окаже не рекордът за най-много крачки, а разликата между дните. Ако например ходите много през уикенда, но почти не ставате от бюрото във вторник и сряда, седмичният сбор може да скрие този ритъм. Когато видите къде всъщност липсва движение, можете да прецените дали в деня Ви има място за кратка разходка, част от пътя пеша или занимание у дома. Можете да направите същото наблюдение и с бележка в телефона.
Българският резултат показва колко голяма роля вече има ходенето в ежедневието. За всеки от нас по-полезният въпрос е как изглежда собствената ни седмица — кое движение присъства естествено в нея и какво бихме могли да добавим така, че да остане част от живота ни.



