България е втора по физическа активност сред осем европейски пазара: какво показват данните за движението, теглото и смартчасовниците

232 минути ходене пеша седмично — толкова отчитат средно анкетираните в България в проучването на Huawei и Ipsos. Това са близо четири часа, при 143 минути средно за осемте изследвани пазара. Страната ни е първа по общ обем на физическата активност и втора в крайното класиране на Huawei European Fitness Index, след Испания.

Зад високия резултат обаче стои един любопитен контраст: 58% от анкетираните у нас смятат, че трябва да се движат повече, а само 13% казват, че знаят точно колко активност им е необходима. Много хора вече се движат редовно, но им е трудно да преценят дали това, което правят през седмицата, отговаря на нуждите им. Именно тук анкетата поставя и въпроса за смартчасовниците: могат ли данните за собствените ни навици да ни помогнат да ги променим?

Какво измерва индексът и защо България е втора

Проучването е проведено от Ipsos за Huawei сред близо 5000 пълнолетни в България, Франция, Германия, Полша, Румъния, Испания, Турция и Обединеното кралство. То се основава на отговорите на участниците за собствените им навици. Следователно второто място на България се отнася до осемте пазара в анкетата, а показателите за движение не са измерени чрез смартчасовници.

В първото издание на индекса Испания е първа, България е втора, а Турция е трета. Франция заема последното място, след Румъния. България получава 121,6 пункта при средна стойност 100 за изследваните пазари.

Как е възможно да сме първи по обем на движение, но втори в класацията? Индексът съчетава три показателя: колко от анкетираните участват в дадена активност, колко време отделят за нея и каква тежест ѝ е присвоена според интензивността. Затова най-много отчетени минути не означават непременно най-висок краен резултат.

Ходене, преходи и тренировки у дома: откъде идва българският резултат

Ходенето пеша е най-разпространената форма на движение в анкетата. У нас 91% от участниците ходят пеша всяка седмица при 84% общо за осемте пазара. Разликата във времето е още по-голяма: 232 срещу 143 минути седмично, или близо час и половина повече в българската извадка.

Планинските преходи и тренировките у дома също имат съществен принос. 58% от анкетираните у нас посочват планински преходи при 48% общо за изследването, а средното седмично време е 69 срещу 47 минути. При домашните тренировки България отчита най-високото средно време сред осемте пазара — 42 минути седмично при 28 минути общо. Страната се откроява и при ракетните спортове, които посочват 19% от участниците у нас при 14% в общата извадка.

АктивностУчастие в БългарияУчастие общоМинути седмично в БългарияМинути седмично общо
Ходене пеша91%84%232143
Планински преходи58%48%6947
Тренировки у дома57%42%4228
Ракетни спортове19%14%9,66,3
Бягане33%31%1519
Силови тренировки30%26%1621
Плуване24%22%911

При бягането, силовите тренировки и плуването се вижда друга картина: делът на хората, които посочват тези занимания, е малко по-висок в България, но средното седмично време е по-ниско. Например 30% от анкетираните у нас посочват силови тренировки при 26% общо за анкетата, а средното време е 16 срещу 21 минути. Именно затова си струва да погледнем и двата показателя — участието и времето — преди да заключим, че дадено занимание е по-разпространено или заема по-голяма част от седмицата ни.

Българките имат по-висок резултат в индекса от мъжете у нас

В българската извадка жените получават 124,6 пункта, а мъжете — 118,2 пункта. Това е разлика от около 5% в полза на жените. В общата извадка за осемте пазара мъжете отчитат средно 66 минути повече физическа активност седмично от жените.

Двете числа отговарят на различни въпроси. Първото сравнение показва резултата в България по индекс, който взема предвид и интензивността. Второто сравнява отчетените минути за всички пазари заедно. Затова от по-високия резултат на българките в индекса не следва автоматично, че те се движат повече минути от мъжете у нас.

Почти половината от жените в общата извадка посочват липсата на време като пречка да спортуват повече. Това е най-често посочваната пречка и сред всички участници: 45% казват, че биха спортували повече, ако имаха повече време. При хората между 35 и 44 години делът достига 52%. Липсата на мотивация е на второ място с 36%.

Искаме да се движим повече, но как разбираме колко е достатъчно?

В осемте пазара общо 55% от анкетираните смятат, че трябва да спортуват повече, а 45% не знаят какво ниво на активност се препоръчва за човек на тяхната възраст, пол или физическо състояние. В България 58% смятат, че имат нужда от повече движение, а само 13% казват, че знаят точно колко.

В натоварена седмица е лесно да запомним пропуснатата тренировка и да забравим ходенето до работа, вечерната разходка или прехода през почивните дни. Полезна отправна точка е да погледнете как се движите в рамките на цяла обичайна седмица. Кои дни вече включват повече ходене? В кои прекарвате почти цялото време седнали? Какво бихте могли да повторите и следващата седмица, без целият Ви график да се преобърне?

Това е различен въпрос от „Какъв трябва да е моят резултат?“. Средните 232 минути са описание на отговорите в българската извадка. Те не са лична цел и сами по себе си не казват каква е била интензивността на ходенето или как е разпределено през седмицата.

smart casovnik huawei watch 5 stellar beige 42mm

Топ модел

HUAWEI WATCH 5

с eSIM за ползване без телефон

Само с едно задържане за три секунди получавате One-Tap Health Glance – пълен здравен отчет с 9 ключови измервания за под 60 секунди, включително HRV и SpO2.

smart casovnik huawei watch fit 4 purple

Бюджетен модел

HUAWEI WATCH FIT 4

Тегло само 27 грама

Ултратънък дизайн, лекота при носене, удобно прилягане и усъвършенствани фитнес функции.

smart casovnik huawei fit 4 pro b29f blue

По-висок клас

HUAWEI WATCH FIT 4 PRO

Ултратънък профил от 9,3 мм

За ентусиасти, практикуващи активности на открито, превъзходна защита с висок клас материали, както и здравни и спортни функции на професионално ниво.

Какво показват данните за теглото — и какво не можем да заключим от тях

България е сред най-активните пазари в анкетата. Същевременно 52% от анкетираните у нас попадат в категориите „наднормено тегло“ или „затлъстяване“ по индекс на телесната маса (BMI), при 47% общо за осемте пазара. Изчисленията са направени по ръста и теглото, които участниците сами са посочили.

Категория по BMIБългарияОбщо за осемте пазара
Поднормено тегло6%4%
Нормално тегло42%48%
Наднормено тегло33%30%
Затлъстяване19%17%

Анкетата открива и разминаване между изчислената категория и начина, по който хората оценяват себе си. В общата извадка 56% от мъжете попадат в категориите „наднормено тегло“ или „затлъстяване“, а 37% се определят така. При жените разликата е по-малка: 38% според изчисленията и 36% според самооценката.

Числата за движението и теглото описват различни страни на една и съща извадка. От публикуваните общи резултати не можем да разберем дали хората, които ходят най-много, са същите, които попадат в дадена категория по BMI. Анкетата не проследява и промяна в теглото на отделния човек. Затова високият резултат за движение и по-високият дял в тези категории могат да съществуват едновременно, без единият да обяснява другия.

Смартчасовникът мотивира ли ни, или активните хора по-често носят такъв?

46% от анкетираните в осемте пазара използват смартчасовник. От тях 47% казват, че устройството ги е насърчило да бъдат по-активни. Проучването отчита и че ползвателите на смарт устройства отделят средно около 44% повече време за бягане в сравнение с всички анкетирани. 76% от ползвателите на смарт устройства са доволни от избора си, а 43% от ползвателите на смартчасовници се определят като много удовлетворени.

Тези резултати допускат две обяснения. Часовникът може да помогне на човек да следи напредъка си и да поддържа навика. Възможно е също човек, който вече бяга редовно, по-често да решава да си купи часовник, за да записва тренировките си. Анкетата показва връзката, но не установява кое е било първо.

Подобна подробност има и при информираността. 63% от ползвателите на смарт устройства в общата извадка имат поне приблизителна представа за препоръчителното за тях ниво на активност. В България делът сред ползвателите е 56%. Това число не е пряко сравнимо с 13%, които споменахме в началото: 56% се отнасят до поне приблизителна представа сред ползватели на устройства, а 13% — до точна представа сред всички анкетирани у нас.

От броене на крачки до проследяване на здравни показатели

В съобщението си Huawei поставя проучването в контекста на развитието на носимите технологии. Компанията използва TruSense, която обединява сензори и алгоритми. Отделните модели имат различен фокус — от записване на спортни занимания до проследяване на конкретни показатели.

МоделФункции, посочени от Huawei
HUAWEI WATCH GT 7До 21 дни работа с едно зареждане и над 100 спортни режима, включително ски, колоездене и голф.
HUAWEI WATCH 6Сензор X-TAP и измерване на 11 здравни показателя с едно докосване.
HUAWEI WATCH D3Поддръжка на 24-часово амбулаторно измерване на кръвното налягане (ABPM), включително по време на сън.

За ежедневното движение най-полезното число на екрана може да се окаже не рекордът за най-много крачки, а разликата между дните. Ако например ходите много през уикенда, но почти не ставате от бюрото във вторник и сряда, седмичният сбор може да скрие този ритъм. Когато видите къде всъщност липсва движение, можете да прецените дали в деня Ви има място за кратка разходка, част от пътя пеша или занимание у дома. Можете да направите същото наблюдение и с бележка в телефона.

Българският резултат показва колко голяма роля вече има ходенето в ежедневието. За всеки от нас по-полезният въпрос е как изглежда собствената ни седмица — кое движение присъства естествено в нея и какво бихме могли да добавим така, че да остане част от живота ни.

Може би ще са Ви интересни и
20250731 170514111 30
Още

Ревю на колагена – Eqology Collagen Booster – с хиалуронова киселина, пептиди и аминокиселини – мнение и цена

Колагенът Eqology Collagen Booster е сред моите любими продукти днес, но в самото начало подходих към него с…
Още
Анкета на Huawei показва: българите искат да живеят по-здравословно, но 44% правят под 10 000 крачки дневно. Как технологиите помагат за промяна?
Още

Българите искат по-здравословен и активен живот, но тялото все още страда от липса на движение

Анкета на HUAWEI показва: 44% правят под 10 000 крачки дневно Българите все по-често заявяват стремеж към здравословен…
Още
Оксидативният стрес тиха, но реална заплаха за клетките ти. Научи как да го разпознаеш, какво го причинява и как да го намалиш с храна и навици.
Още

Оксидативният стрес – клетъчният враг, за когото никой не говори достатъчно

Тялото ти води битка, която не виждаш. Всеки ден милиони молекули атакуват клетките ти и ускоряват стареенето, възпаленията и болестите.
Още
Открийте как клетките произвеждат АТФ, каква е ролята на митохондриите и как работят трите енергийни системи на човешкото тяло.
Още

Как клетките произвеждат енергия? Кои са трите енергийни системи на човешкото тяло и пътят до АТФ през митохондриите?

Всеки ден говорим за енергия. „Днес нямам енергия.“ „Чувствам се изтощен.“ „Следобед направо се сринах.“ Но замисляли ли…
Още
Как клетките произвеждат енергия от глюкоза, мастни киселини, кетонни тела и аминокиселини? Научете кои са четирите основни горива на човешкото тяло и как организмът избира кое да използва.
Още

Енергията на живота: какво всъщност „горят“ клетките ни – глюкоза, мазнини, кетонни тела или аминокиселини?

Мнозина вярват, че храната се превръща директно в енергия. Изяждаме една ябълка. Парче риба. Шепа ядки. Купичка ориз.…
Още