След тежък ден си сипвате чаша вино. Разговорът, който сте водили сутринта, най-сетне спира да се върти в главата Ви. Раменете се отпускат. На следващата вечер поводът е друг, но решението вече е познато.
Когато клиничният психолог и психотерапевт Даниела Лазарова започва работа с човек, който има проблем с алкохола, един от първите ѝ въпроси е:
„Какво ти дава?“
На „Здравелетие“ тя разказа защо започва оттам. В практиката си във Военномедицинска академия Даниела Лазарова среща хора, които работят, носят отговорност и се грижат за близките си, докато пиенето постепенно заема все повече място в живота им.
Отстрани проблемът може дълго да остане незабелязан. За самия човек чашата все още върши нещо, от което има нужда. Помага му да се отпусне, да заспи, да заговори някого или да понесе вечер, в която се чувства сам.
В лекцията си „Да „удавиш“ стреса: Как алкохолът „решава проблемите“!“ Даниела Лазарова проследява как това кратко облекчение може да прерасне в повтарящ се модел. В презентацията си отива и по-далеч — към срама, доверието, самокритиката и страха от близост.
Първата чаша може да е и награда, и утеха
Даниела Лазарова започна с наблюдение от самото събитие. Предишният лектор беше насърчил публиката да се награждава за постигнатото. Тя поде темата оттам.
Алкохолът е толкова обичаен начин да отбележим успех, че лесно пропускаме колко често го използваме и когато нещо се е объркало. С чаша празнуваме повишението. С чаша приключваме деня, в който сме се скарали с колега. На среща пием, за да се почувстваме по-уверени. Вкъщи — за да ни се доспи.
Така една и съща напитка започва да изпълнява различни задачи. За да разберем навика, полезно е да видим какво очакваме да се промени през следващите десет минути.
Искаме да ни стане по-весело? Да престанем да мислим за работа? Да ни е по-лесно сред хората? Отговорът обяснява защо точно в този момент чашата изглежда толкова привлекателна.
Какво се случва в мозъка, когато напрежението спадне
Алкохолът потиска дейността на централната нервна система. Част от ефекта му минава през сигналите на GABA и глутамата.
- GABA е един от основните химически посредници, които намаляват възбудимостта на нервните клетки.
- Глутаматът, обратно, е основен посредник на възбуждащите сигнали.
Алкохолът усилва част от потискащото действие на GABA и отслабва част от сигналите на глутамата. Това може да се усети като отпускане, спад на задръжките или пауза в онова „мисловно предъвкване“, при което отново и отново се връщаме към една и съща тревога.
Алкохолът влияе и върху системите за награда, в които участва допаминът. Значение има какво научаваме от преживяното.
Ако след напрегнат ден първата чаша носи бързо облекчение, мозъкът може да запомни връзката между края на работата, чашата и отпускането. С времето самата ситуация — часът, мястото, прибирането у дома — може да подскаже какво обикновено следва.
Очакването също има роля.
В презентацията Лазарова дава пример с експерименти, при които участниците получават безалкохолна напитка, но вярват, че тя съдържа алкохол.
В едно проучване при хора със социална тревожност онези, които по-силно вярват, че алкохолът ще намали напрежението им, показват по-силен плацебо отговор.
Това помага да разберем защо понякога още с познатия ритуал — да си налеем, да седнем, да отпием — започваме да усещаме, че денят приключва.
Когато вечерното облекчение се върне като сутрешна тревога
Hangxiety съчетава английските думи за махмурлук и тревожност. Описва познато за някои хора преживяване — на сутринта се будят неспокойни, раздразнителни или със силна тревога. Нарушеният сън и реакцията на нервната система, когато ефектът на алкохола отмине, са сред процесите, които могат да участват.
В кабинета си Даниела Лазарова среща хора, при които самите телесни усещания стават източник на страх.
Човек усеща сърцебиене или треперене и си мисли, че се случва нещо опасно. Страхът усилва вниманието към тялото. По-късно подобно усещане в друг момент може да му напомни за преживяното и да отключи нова тревога.
При консултацията е полезно да се опише кога възникват симптомите — на сутринта след пиене, при намаляване на редовна употреба или и в дни без алкохол. Това помага на специалиста да прецени какво стои зад тях.
Даниела Лазарова постави и въпроса кое е дошло първо — потиснатото настроение или пиенето.
В практиката двете могат да се преплетат. Човек може да започне да пие по-често в период на тревога, загуба или самота, а с времето употребата да се отрази на съня и настроението му. Затова има значение как се е чувствал преди чашата да стане обичайният му отговор на труден ден.
По-бързо заспиване, по-накъсана нощ
- Вечерното питие може да ускори заспиването.
- През втората половина на нощта обаче сънят може да стане по-накъсан.
Алкохолът може да промени и времето, прекарано в REM сън — една от фазите на съня, характерна с бързи движения на очите. Затова, когато преценявате как Ви се отразява вечерната чаша, обърнете внимание и на събужданията през нощта, и на това как се чувствате сутринта.
Кога навикът започва да отнема свободата на избор
Даниела Лазарова говори за две страни на зависимостта — емоционалната и поведенческата нужда от алкохола и физическата адаптация към него. Те могат да се преплитат.
- Емоционалната нужда личи в изречения като „Трябва да пийна, за да се отпусна“, „Без питие няма да се забавлявам“ или „Иначе няма да мога да заспя“.
- Поведенческата страна се вижда, когато обещаната една чаша редовно става повече или човек започне да подбира срещите и заниманията си според това дали ще може да пие.
- Крейвинг е силният порив за употреба, който може да се появи след конфликт, при скука или на място, което човек свързва с пиенето.
При физическата адаптация тялото и мозъкът се приспособяват към редовното присъствие на алкохол.
- Толеранс означава, че е нужно по-голямо количество, за да се постигне същият ефект.
- Абстиненция е съвкупност от симптоми, които могат да се появят при рязко намаляване или спиране след продължителна тежка употреба.
Сред тях са треперене, обилно изпотяване, гадене и ускорен пулс. Понякога човек отново посяга към алкохола, за да прекрати именно този дискомфорт.
Лазарова разказа, че понякога зависимостта става видима едва когато човек постъпи в болница заради сърдечен или друг здравословен проблем и развие абстиненция. Близките му може дотогава да са възприемали пиенето като обикновена част от ежедневието му.
При симптоми на абстиненция потърсете лекарска оценка, преди да спирате самостоятелно. При гърч, халюцинации или тежка обърканост след намаляване или спиране потърсете спешна помощ.
След овладяването на острите симптоми остава въпросът как човек ще се справя в ситуациите, в които досега е разчитал на алкохола. Именно там работата по навиците, емоциите и средата има значение за възстановяването.
„Говорих с всички, а на сутринта нищо не помнех“
В презентацията Лазарова разглежда алкохолния блекаут — пропуск в паметта за част или за цял период на опиянение. Човек може да е буден, да разговаря и да се движи.
Алкохолът обаче пречи на мозъка да създава нови трайни спомени, като засяга работата на хипокампуса, мозъчна област с важна роля в паметта. Затова на следващия ден околните могат да разкажат разговор, за който самият човек искрено няма спомен. Дори един такъв епизод е основание да обсъдите употребата с лекар.
В дискусията след лекцията от залата попитаха и за ефекта на продължителната употреба върху мозъка.
Лазарова отговори от гледна точка на клиничния си опит и посочи три области, в които екипът ѝ наблюдава затруднения — памет, внимание и концентрация.
Въпросът тук е как човек се справя в обикновеното си ежедневие — дали задържа вниманието си, помни уговорки и може да се съсредоточи върху работа. Лазарова не посочи конкретно количество или срок, след които задължително настъпват такива промени.
Защо усещането след чашата понякога подвежда
В презентацията има още два примера, в които непосредственото усещане и ефектът върху тялото се разминават.
На студено алкохолът може за кратко да създаде усещане за топлина, защото до кожата достига повече кръв. Това улеснява отдаването на топлина към околната среда. Зачервеното лице и усещането, че Ви е по-топло, са лош ориентир за риска от преохлаждане.
След тренировка малко експериментално проучване установява, че висока доза алкохол понижава скоростта, с която мускулите изграждат нови белтъци в първите часове на възстановяването.
Ефектът се наблюдава и при прием на протеин. Изследването дава конкретен пример как пиенето след натоварване може да повлияе на възстановяването при условията, които авторите са изследвали.
Слайдовете съдържат и еволюционна препратка. Изследователи, възстановили древни варианти на ензима ADH4, описват промяна, която е подобрила разграждането на етанола при общ предшественик на хората и някои човекоподобни маймуни преди около 10 милиона години. Ферментиралите плодове са едно от предложените обяснения за тази адаптация.
Има ли личност, предразположена към зависимост?
Малко преди края на лекцията Даниела Лазарова каза:
„Няма специфичен личностов профил на човека, злоупотребяващ с алкохол.“
За подробностите по темата на живо не остана време. В презентацията тя използва петфакторния модел на личността, за да покаже колко различни могат да бъдат причините двама души да посягат към алкохола.
| Личностова черта | Как може да помогне в разговора за пиенето |
|---|---|
| Невротизъм — склонност да преживяваме по-силно тревога, напрежение и други неприятни емоции | При какви чувства посягате към чашата? Търсите ли най-вече успокоение, когато се чувствате претоварени или отхвърлени? |
| Добросъвестност — склонност към планиране, последователност и самоконтрол | Какво става с предварителния Ви план след тежък ден или след първата чаша? В кой момент става трудно да го спазите? |
| Кооперативност — склонност към доверие, съпричастност и сътрудничество | Какво се случва, когато близък повдигне темата? Чувате ли тревогата му, или разговорът бързо се превръща в спор за това кой има право да решава? |
| Екстраверсия — склонност към активно общуване и търсене на стимулация | В кои ситуации пиете най-често? В компания, за да се включите по-лесно, или насаме, за да понесете тишината след деня? |
| Отвореност към опит — любопитство и готовност за нови преживявания | Каква роля играят търсенето на нови усещания, скуката и нуждата от разнообразие? |
Обобщен анализ на данни за близо 73 000 възрастни намира статистически връзки между някои от тези черти и моделите на пиене. За конкретния човек по-показателни са ситуациите, в които посяга към алкохола, доколко успява да контролира употребата и какви последици забелязва. Двама души могат да изпиват сходно количество, но единият да търси общуване, а другият — начин да остане сам със себе си, без да му е толкова тежко.
Какво става между чувството и първата глътка
След спор човек може да усеща само, че му е непоносимо. В слайдовете Лазарова обръща внимание на стъпката между това усещане и посягането към питие. Какво точно ме засегна? Какво си помислих, че другият има предвид? Какво всъщност ми се искаше да му кажа?
Това е ментализацията в ежедневен език — способността да обмислим какво се случва в нас и какво може да се случва в другия. След конфликт човек може да осъзнае, че зад гнева му стои страхът, че е пренебрегнат. Друг път може да види, че е приел умората на близък за безразличие, без да е проверил какво се е случило.
Лазарова разглежда още две трудности:
- Алекситимия е затруднението да разпознаем и назовем какво чувстваме. „Нещо ми е“ може да означава срам, гняв, тъга или страх.
- Емоционална дисрегулация означава, че чувството е толкова силно или продължително, че е трудно да се успокоим и да изберем как да реагираме.
Когато човек познава главно усещането за непоносимо напрежение, бързото облекчение лесно измества въпроса какво го е предизвикало.
Как се защитаваме, когато ни е трудно да признаем какво става
В презентацията Лазарова описва няколко реакции, с които човек може временно да си спести болезнено преживяване:
- Черно-бяло мислене. След една нараняваща реплика „Този човек ме разочарова“ се превръща в „На него никога не може да се разчита“. В този момент става трудно да си спомним кога същият човек ни е подкрепял.
- Проекция. Приписваме на другия чувство или намерение, което трудно разпознаваме у себе си. Например може да сме ядосани и да сме убедени, че другият търси повод за конфликт. Репликата „Ти ме караш да пия“ показва как разговорът може да се измести от собственото преживяване и решение към обвинение.
- Вкопчване в усещането за контрол. „Мога да спра, когато поискам“ може да звучи убедително дори след няколко вечери, в които човек е пил повече от планираното. Конкретният въпрос е какво се е случило последния път, когато е решил да намали.
За някои най-силният натиск идва отвътре. Човек приключва деня и мислено преглежда всяка своя грешка. В психодинамичния език на презентацията Лазарова нарича това наказващ Свръх-Аз — строг вътрешен критик, който превръща една грешка в присъда за целия човек. Чашата може временно да заглуши този глас.
При друг на преден план са самотата, скуката или усещането, че нищо няма смисъл. В тези случаи въпросът „Какво ти дава?“ може да разкрие различни нужди — да понесеш конфликт, да си дадеш почивка от самообвиненията или да намериш с кого да споделиш вечерта си.
Когато искаме близост, но се страхуваме да бъдем видени
Представете си, че след тежък ден искате да се обадите на някого. Вече държите телефона, но си казвате „Ще го натоваря“ или „Няма да ме разбере“. Оставяте телефона и си сипвате. Чашата е достъпна веднага. Няма нужда да обяснявате какво Ви е или да чакате отговор.
Лазарова описва точно това напрежение. Човек може да копнее за близост и едновременно да се страхува от нея. Да сподели какво му е, означава да позволи на другия да го види в момент, в който самият той се чувства несигурен. Ако очаква да бъде отхвърлен или засрамен, може да предпочете да понесе всичко сам.
В презентацията Лазарова свързва това и с трудността да запазим усещането, че можем да разчитаме на някого, когато той в момента е далеч или когато сме се скарали. Алкохолът постепенно може да заеме мястото на разговора, който така и не се е състоял.
На живо тя даде и пример за обратната ситуация. Някой пие, за да събере смелост да заговори човек, когото харесва. За известно време се чувства по-уверен. Ако срещата завърши с неудобство или отдръпване, на следващия ден той може да преживее това като потвърждение на стария страх, че няма да бъде приет. Така страхът от близост го тласка към чашата, а преживяното след пиене може да засили самотата, която отново го връща към нея.
Тук въпросът на Лазарова става особено конкретен. Ако чашата Ви дава смелост да говорите, какво се страхувате да кажете трезви? Ако Ви спестява усещането, че сте сами, с кого бихте искали да можете да говорите? Тези отговори показват каква подкрепа би имала значение.
Как да говорим с близък, за когото се тревожим
В дискусията след лекцията една жена попита как да посочи на близък, че вижда проблем. Лазарова каза, че много от хората, с които работи, първоначално идват по настояване на семейството си. Близките вече виждат последствията. Самият човек може също да ги вижда и въпреки това да се страхува как ще заспива, ще общува или ще понася напрежението без алкохол.
Това е амбивалентността — едновременното желание за промяна и колебанието дали можем да се разделим с нещо, което още ни носи облекчение. Лазарова насърчи близките да повдигнат темата. В по-сложни случаи тя описа нуждата от съвместна работа на психотерапевт, психиатър и други лекари според здравословното състояние.
Един начин да започнете е да назовете конкретно какво сте забелязали и да оставите място за отговор:
„Тази седмица два пъти ми каза, че искаш да намалиш, а после пи повече, отколкото беше решил. Тревожа се за теб. Какво се случи в тези вечери?“
Такъв разговор отваря място за две важни теми — какво вече струва пиенето на човека и какво още му дава. Ако самите Вие сте близкият, който се тревожи, можете да потърсите консултация и за себе си. Тя може да Ви помогне да решите как да повдигнете темата и каква подкрепа можете реално да предложите.
Каква роля имат наследствеността и семейните навици
Друг въпрос от залата беше за фамилната обремененост. Лазарова насочи вниманието към наследствеността и към модела на поведение, който детето вижда у дома.
Шведско регистрово изследване, включващо 18 115 осиновени, открива принос както на наследствените фактори, така и на семейната среда към риска от разстройство, свързано с употребата на алкохол.
За личната история има значение и какво сме виждали възрастните да правят, когато са ядосани, искат да празнуват или им е трудно да заспят. Ако чашата редовно е присъствала във всеки от тези моменти, лесно е по-късно да възприемем същия отговор като естествен. Когато говорите със специалист, и семейната история, и познатите Ви от детството модели могат да дадат контекст.
Кога си струва да потърсите помощ
Ако редовно пиете повече от планираното, няколко опита за намаляване са се провалили или алкохолът продължава да присъства въпреки проблеми със съня, здравето или отношенията, говорете със специалист.
Подкрепата може да включва психотерапия, медикаменти и групи за взаимопомощ според нуждите на човека. За първия разговор е полезно да опишете колко и колко често пиете, в кои ситуации посягате към алкохола и как се чувствате, когато намалите.
Въпросът на Даниела Лазарова може да прозвучи и у дома, в края на един съвсем обикновен ден. „Какво очаквам да ми даде тази чаша тази вечер?“ Понякога отговорът е „Харесва ми вкусът“. Понякога е „Искам да спра да мисля“, „Искам да заспя“ или „Искам да ми е по-лесно с хората“. Когато един и същ отговор се повтаря вечер след вечер, вече имате конкретно изречение, с което да започнете разговор.
