Може ли ходенето да промени мозъка? Историята зад едни забележителни 2%

Обувате удобните обувки и излизате. Първите минути още мислите за недовършената работа. После крачките намират своя ритъм, дишането се ускорява и вниманието постепенно се освобождава от екрана, задачите и часовника.

Когато се приберете, вероятно ще усетите разликата в настроението. С времето ще забележите, че изминавате същия маршрут по-леко и се задъхвате по-малко.

Но възможно ли е редовното ходене да остави следа и дълбоко в мозъка — промяна, която може да се види на магнитен резонанс?

Едно изследване превръща този въпрос в особено интересен експеримент. В него няма сложна техника за трениране на паметта. Има хора, които започват да ходят редовно, и учени, които проследяват какво се случва с хипокампуса.

Малката структура, която свързва преживяванията ни

Представете си, че трябва да намерите отново малко кафене, в което сте били преди седмица. Помните витрината, завоя след книжарницата и мястото до прозореца, където сте седели.

Това преживяване съдържа различни елементи: място, последователност, образи и случка. Хипокампусът участва в свързването на подобна информация и във формирането на спомени, както и в пространствената ориентация.

Имаме по един хипокампус във всяко мозъчно полукълбо, дълбоко в слепоочните дялове. Извитата му форма напомня морско конче — оттам идва и името му.

hipokampus

Именно тази структура привлича вниманието на изследователите. С напредването на възрастта обемът ѝ често намалява. Въпросът е дали физическата активност може да промени тази посока.

Една година, две различни програми

В проучването, публикувано през 2011 г. в PNAS, участват 120 възрастни без деменция, разпределени на случаен принцип в две групи.

Едната започва аеробна програма с ходене три пъти седмично. Продължителността постепенно нараства от 10 до 40 минути. Другата изпълнява упражнения за разтягане и тонус.

Магнитнорезонансните изследвания в началото, след шест месеца и след една година позволяват на учените да сравнят промените.

Това сравнение е съществено. И двете групи участват в организирани занимания. Така учените могат да проверят дали аеробното натоварване оставя различна следа от друг вид движение.

Какво показват снимките?

След една година при ходещите обемът на левия хипокампус се увеличава средно с 2,12%, а на десния — с 1,97%. При групата с разтягане намалява съответно с 1,40% и 1,43%. Увеличението е съсредоточено в предната част на структурата.

Два процента. На пръв поглед това може да звучи скромно. Особено когато става дума за структура, която заема малка част от мозъка.

Но значението на една промяна не се определя само от размера ѝ. Има значение къде настъпва и спрямо какво я сравняваме.

В едната група посоката е към намаляване, в другата — към увеличаване. Затова интересният резултат е способността на тази мозъчна структура да реагира на продължителна промяна в ежедневната активност.

Защо тези 2% имат значение?

Авторите сравняват увеличението с обемната загуба, характерна за приблизително една до две години стареене в тази възрастова група.

Разликата е важна. Стареенето обхваща много процеси: промени в кръвоносните съдове, клетъчната обмяна, имунните реакции и нервните мрежи. Един показател не може да ги обобщи.

И все пак резултатът променя начина, по който можем да гледаме на възрастта. Мозъчната тъкан запазва способност да се приспособява. Ежедневните действия могат да имат значение за тази способност и в по-късните години.

Какво всъщност се увеличава?

Мозъкът не е неподвижна маса, съставена единствено от тела на неврони. В него има разклонения на нервни клетки, синапси, глиални клетки, кръвоносни съдове и извънклетъчна среда.

Когато една област промени измерения си обем, възможните обяснения включват изменения в няколко от тези компоненти.

Представете си градина, погледната отдалеч. Можете да видите, че е станала по-гъста, но за да разберете защо, трябва да различите новите растения от порасналите клони и разлистените корони. По подобен начин измереният мозъчен обем е отправна точка за следващи въпроси.

Каква е връзката между Омега-3 и обема на хипокампуса?

Движението е една от посоките, в които учените търсят възможности за поддържане на хипокампуса. Другата минава през храненето — и особено през Омега-3 мастните киселини.

DHA участва в мембраните на нервните клетки, включително в синапсите, чрез които те обменят сигнали. Затова интересът към нея обхваща както работата на нервните връзки, така и запазването на мозъчната структура.

eqology pure arctic oil gold

Препоръчван продукт

Eqology Pure Arctic Oil Gold

Норвежката формула с грижа за мозъка – пълноспектърно масло от 100% прясна, проследима и устойчива арктическа риба треска със свеж вкус на лимон.

С повече DHA и добавени студено пресован, органичен зехтин, лутеин, витамин A и D, за да осигури най-добрата грижа за здравето на мозъка, сърцето и зрението.

В изследване, публикувано в Neurology през 2014 г., учените анализират данни от 1111 жени след менопауза. Те сравняват количеството EPA и DHA в еритроцитите — показател, познат като Омега-3 индекс — с мозъчни изображения, направени около осем години по-късно. По-високият индекс е свързан с по-голям общ мозъчен обем и по-голям обем на хипокампуса.

Това наблюдение допълва историята за ходенето, но отговаря на различен въпрос. При ходещите учените проследяват промяна след конкретна тренировъчна програма. При жените изследват връзката между Омега-3 статуса и по-късно измерения мозъчен обем.

Двете проучвания насочват вниманието към една по-широка картина: грижата за мозъка включва както активността, с която го използваме и поддържаме, така и хранителните вещества, необходими за неговите клетки.

А какво се случва с паметта?

Тук историята има важен нюанс: и двете групи подобряват представянето си в задачата за пространствена памет, без убедително преимущество на ходещите. В самата група с ходене обаче по-голямото увеличение на хипокампуса е свързано с по-голямо подобрение в паметта.

Тези две наблюдения отговарят на различни въпроси. Едното сравнява програмите. Другото търси връзка между промените при отделните участници.

Затова най-силният извод от експеримента е за промяната в хипокампалния обем. Обещанието, че определен брой разходки непременно ще подобри паметта на всеки човек, би отишло по-далеч от показаното.

Трябва ли ходенето да включва запомняне на маршрути?

Лесно е да предположим, че хипокампусът се променя, защото ходещите непрекъснато откриват нови места. Но програмата в това изследване използва ходене по трасе, без специална задача за запомняне на ориентири.

Това прави въпроса още по-интересен: движението може да въздейства върху мозъка и чрез физическото натоварване, а пространственото учене е отделен начин да използваме нервните си мрежи.

Разходката из непознат квартал може да съчетава двете. Познатият маршрут също може да осигури движение. Не е необходимо всяко излизане да се превръща в изпит по ориентация.

Следата, която остава след разходката

Една разходка приключва, когато се приберете. Навикът продължава да се изгражда с всяко следващо излизане.

Точно тази последователност стои в центъра на историята. Участниците не постигат резултата за един уикенд. Те повтарят заниманията в продължение на година, а учените проследяват натрупаната промяна.

Най-вълнуващото в тези 2% е, че показват възможност за промяна там, където лесно приемаме загубата за неизбежна.

Следващия път, когато излезете пеша, вероятно ще мислите за въздуха, компанията или приятната умора. А някъде дълбоко в слепоочните дялове се намират две малки структури, които дават още една причина да ценим този обикновен навик.

Може би ще са Ви интересни и
Как клетките произвеждат енергия от глюкоза, мастни киселини, кетонни тела и аминокиселини? Научете кои са четирите основни горива на човешкото тяло и как организмът избира кое да използва.
Още

Енергията на живота: какво всъщност „горят“ клетките ни – глюкоза, мазнини, кетонни тела или аминокиселини?

Мнозина вярват, че храната се превръща директно в енергия. Изяждаме една ябълка. Парче риба. Шепа ядки. Купичка ориз.…
Още
Митохондриите са не просто енергийни централи – те са интелигентни регулатори на метаболизма, стареенето и клетъчното здраве.
Още

Митохондриите: източник на клетъчна енергия с ключова роля в процесите на стареене, метаболизъм и клетъчно здраве

Зад всяко движение, мисъл и дъх стоят милиарди клетъчни реакции, които не бихме могли да изпълним без един…
Още
Какво се случва при дефицит или излишък на серотонин? Симптоми, причини, рискове и начини да възстановим баланса – естествено или с терапия.
Още

Регулацията на серотонина: Балансът зад емоциите, съня и благосъстоянието

Серотонинът често е наричан „хормонът на щастието“, но това определение е едновременно вярно и подвеждащо. Той е не…
Още
„НаВремеЗаМен“ подкрепя женското здраве с лични истории, дигитален асистент и информация за профилактични прегледи и навременна грижа.
Още

„НаВремеЗаМен“: грижата за женското здраве започва с време за себе си

Има срещи, които лесно отлагаме — особено когато са свързани със собственото ни здраве. Между работата, семейството и…
Още
Какво е витамин D3, защо го наричат "слънчевият витамин" и как влияе на костите, имунитета и настроението ни? Научи как да го набавяш безопасно.
Още

Приемате витамин D, но не го усвоявате – защо?

Много хора приемат витамин D с месеци, дори с години, а при контролни изследвания стойностите остават ниски или…
Още
Как да избираме Омега-3 добавки? Формa, усвояемост, окисление, концентрация и произход – и защо аз избрах точно тези.
Още

Как да избираме Омега-3 добавки и защо аз избрах точно тези?

В последните 10-15 години Омега-3 се станаха една от често препоръчваните хранителни добавки – за сърце, мозък, хормонален…
Още