Защо „лошият“ холестерол е лош?

Отваряте резултатите от кръвните си изследвания и погледът ви спира на едно число, отбелязано със стрелка нагоре. До него пише LDL холестерол. Познавате го като „лошия“ и вероятно сте чували, че се натрупва в артериите. Но какво точно се натрупва там? И защо организмът изобщо пренася в кръвта вещество, което може да създаде проблем?

Отговорът започва от самата клетка. Холестеролът е част от нейната мембрана и помага тя да запази свойствата, от които зависи нормалната ѝ работа. От холестерол се образуват и стероидните хормони, както и жлъчните киселини, които участват в храносмилането на мазнините.

Тялото има нужда от тази молекула и голяма част от клетките могат сами да я произвеждат. Има обаче и начин да я доставят от едно място на друго. Именно тук започва историята на LDL.

Как холестеролът пътува в кръвта?

Кръвната плазма е предимно вода, а холестеролът се разтваря трудно в нея. За да пътува, той се пренася в миниатюрни частици, наречени липопротеини. Външният им слой им позволява да се движат в кръвта, а отвътре могат да носят липиди. LDL е един от видовете такива частици. Името означава липопротеин с ниска плътност.

Много LDL частици започват пътя си в друга форма.

Черният дроб освобождава в кръвта частици, наречени VLDL, които пренасят предимно триглицериди. Докато частиците циркулират в кръвта, ензими освобождават мастни киселини от триглицеридите. Мускулите могат да използват тези мастни киселини за енергия, а мастната тъкан може да ги складира. С намаляването на товара частиците се смаляват и се превръщат в IDL — остатъчни частици, които все още носят и триглицериди, и холестерол.

Част от IDL се поемат от черния дроб. В останалите ензимите разграждат още от триглицеридите и постепенно от тях се образуват LDL. Тъй като по пътя частиците са загубили голяма част от триглицеридите си, холестеролът вече заема по-голям дял от товара им.

VLDL IDL LDL

На повърхността на всяка LDL частица има по една молекула от белтъка ApoB-100. Тя позволява на клетките да разпознаят частицата чрез специален рецептор. Когато рецепторът се свърже с нея, клетката я поема и може да използва доставения холестерол. Черният дроб също има такива рецептори и чрез тях отстранява голяма част от LDL в кръвта. Пренасянето, доставката и прибирането на тези частици са част от нормалната обмяна.

Така зад израза „LDL холестерол“ всъщност стоят три различни неща. Холестеролът е молекулата, която се пренася. LDL частицата е нейният преносител. А LDL-C е показателят в изследването, който отчита концентрацията на холестерола, пренасян от LDL. Той показва колко холестерол има в товара. Колко частици го носят е отделен въпрос, към който ще се върнем след малко.

Какво се случва, когато една LDL частица се задържи в артерията?

Отвътре артериите са покрити с тънък слой клетки, наречен ендотел. LDL частиците могат да преминат през него и да стигнат до слоя отдолу. Самото преминаване е само част от историята. За развитието на атеросклероза е особено важно дали частицата ще се задържи в стената.

Тук отново се появява ApoB-100. Същият белтък, чрез който клетъчните рецептори разпознават LDL, може да се свърже и с вещества в артериалната стена, наречени протеогликани. Те са част от структурата около клетките.

Когато LDL се свърже с тях, частицата може да остане на място достатъчно дълго, за да претърпи промени. Колкото повече атерогенни частици циркулират и колкото по-дълго артериите са изложени на тях, толкова повече възможности има това да се повтори. Ето защо за риска имат значение и стойностите, и годините, през които се поддържат.

Как от задържани частици се образува плака?

В артериалната стена част от мазнините и белтъците в LDL могат да се окислят. Някои от окислените липиди подават сигнали, които привличат имунни клетки. Задържаните частици могат също да се слепят или да бъдат променени от ензими. Тези промени също улесняват поглъщането им от имунните клетки. Така окислението може да усили процеса, а до натрупване на липиди се стига и по други пътища.

Нека проследим една от имунните клетки, които пристигат на мястото. В кръвта тя се нарича моноцит. След като навлезе в артериалната стена, се превръща в макрофаг.

Макрофагите поглъщат и разграждат различни вещества в тъканите, включително част от задържаните липопротеини. Когато в тях се натрупа повече холестерол, отколкото могат да отдадат, вътре се образуват множество липидни капчици. Под микроскоп клетките изглеждат като изпълнени с пяна. Оттам идва името пенести клетки.

Ако натрупването продължи, част от тези клетки загиват. На мястото им остават липиди и клетъчни остатъци, които могат да образуват ядро на плаката. Над него гладкомускулни клетки и колаген изграждат фиброзна покривка.

Така постепенно се променя самата артериална стена. Плаката може да стесни съда, а ако покривката се разкъса или повърхността ѝ ерозира, може да се образува съсирек. Ако той прекъсне кръвотока в коронарна артерия, последицата може да бъде инфаркт.

Защо две еднакви стойности на LDL-C могат да означават различни неща?

Представете си две кошници с ябълки, които тежат еднакво. В едната има по-малко на брой едри ябълки, а в другата — повече дребни. По сходен начин едно и също количество холестерол може да бъде разпределено между по-малко частици с повече холестерол във всяка или между повече частици с по-малко холестерол във всяка. LDL-C отчита общия товар. За артериалната стена има значение и колко отделни частици могат да стигнат до нея.

Малките, плътни LDL обикновено пренасят по-малко холестерол на частица. Често се срещат при повишени триглицериди и инсулинова резистентност. Някои техни свойства могат да улеснят задържането им в стената и да ги направят по-податливи на окисление.

В реалния живот обаче размерът, броят на частиците и метаболитните промени често вървят заедно, затова приносът на размера сам по себе си е труден за измерване. И по-големите LDL могат да навлязат и да се задържат в артериалната стена.

Тук помага изследването на ApoB. Всяка LDL частица има по една молекула ApoB-100. По една молекула ApoB носят и други частици, които могат да участват в атеросклерозата, сред които VLDL, техните остатъци и Lp(a).

Затова измереният ApoB дава представа за общия брой на тези частици. Ако LDL-C и ApoB се разминават, например LDL-C изглежда умерен, а ApoB е повишен, изследванията показват, че рискът обикновено е по-тясно свързан с ApoB.

А „добрият“ холестерол може ли да помогне?

HDL също е вид липопротеин. Една от функциите на HDL частиците е да приемат холестерол от клетките, включително от макрофагите в артериалната стена, и да участват в преноса му обратно към черния дроб. Това е важна част от обмяната.

В изследването обаче обикновено виждате HDL-C — концентрацията на холестерола, който HDL частиците носят в този момент. От тази стойност трудно може да се съди колко ефективно протича целият обратен транспорт.

Затова високият HDL-C не бива да се чете като компенсация за висок LDL-C или ApoB. Генетични проучвания показват, че при някои хора наследствени особености повишават HDL-C, без това да е съпроводено с по-нисък риск от инфаркт. Думата „добър“ описва една от функциите на HDL по-добре, отколкото обяснява какво означава високата стойност в конкретно изследване.

Какво добавя липопротеин(a) към картината?

Липопротеин(a), изписван като Lp(a), прилича на LDL частица, към която е прикрепен още един белтък — аполипопротеин(a). Количеството Lp(a) в кръвта се определя до голяма степен от наследствеността. Повишената му концентрация сама по себе си допринася за риска от атеросклеротични сърдечносъдови заболявания и от стесняване на аортната клапа.

Част от холестерола, отчетен в обичайния LDL-C, всъщност се пренася от Lp(a). ApoB също отчита присъствието на тези частици в общата картина. И от двете стойности обаче е трудно да се разбере колко точно е самият Lp(a). За това има отделно изследване, което Европейското дружество по атеросклероза препоръчва да се направи поне веднъж в зряла възраст.

Ако се върнете към стрелката до LDL-C, тя вече има малко по-различен смисъл. Показва колко холестерол се пренася в кръвта в момента на изследването.

ApoB добавя представа за броя на частиците, а предишните резултати помагат да се види от колко време стойностите са повишени.

Така зад познатото „лош“ се откроява конкретен процес — частици, които вършат необходима работа в кръвта, могат да създадат проблем, когато се задържат в артериалната стена и това се повтаря с години.

Може би ще са Ви интересни и
Японски постбиотик, отлежал 5 години, с над 80 растения – за клетъчно възстановяване, баланс и енергия в забързания модерен свят.
Още

Ревю на Dr. Ohhira® Fermented Vegetable Extract – японски концентриран постбиотик за баланс и енергия

Във времена, в които всичко се случва с бясна скорост – от скролването на телефона до очакванията за…
Още
Анкета на Huawei показва: българите искат да живеят по-здравословно, но 44% правят под 10 000 крачки дневно. Как технологиите помагат за промяна?
Още

Българите искат по-здравословен и активен живот, но тялото все още страда от липса на движение

Анкета на HUAWEI показва: 44% правят под 10 000 крачки дневно Българите все по-често заявяват стремеж към здравословен…
Още
Как BDNF подпомага ученето и паметта? Открийте как движението, сънят и стресът влияят върху способността на мозъка да се променя
Още

BDNF: как мозъкът запазва способността си да учи и да помни?

Влизате в залата за първия си урок по танци. В огледалата се отразяват движенията на групата, преподавателят отброява…
Още
Д-р Герасим Темелков за гастроентерологията, инициативата COLON Център и ролята на профилактичната колоноскопия в грижата за дълголетие и здраве.
Още

Д-р Герасим Темелков, COLON Център: Здравето е като доверието – губи се лесно и се възстановява трудно, превенцията е ключова!

С д-р Герасим Темелков ме срещна един негов коментар под публикация за „Глюкозната революция“ — от който струеше…
Още
Открийте синергията от морски колаген, матча и морски зърнастец в Eqology Anti Age Collagen – формула за красота и здраве отвътре.
Още

Ревю на Eqology Anti Age Collagen: Синергия от колаген, матча и морски зърнастец, витамини и антиоксиданти

А може ли денят ви да започва със свеж и ободряващ „коктейл“ от морски колаген, зелен чай матча…
Още
Защо мозъкът се нуждае от витамини от гр. B? Как участват в производството на енергия, нервната комуникация и поддържането на миелина.
Още

Откъде мозъкът получава енергия — и защо се нуждае от витамини от гр. B?

Седите спокойно и четете. Очите Ви следват редовете, разпознавате думите, свързвате ги с познатото и си представяте онова,…
Още