Когато стане дума за висок холестерол и триглицериди, разговорът често тръгва в две крайности:
- Едната е „храната е виновна“ – ограничаваме мазнини, въглехидрати и калории.
- Другата е „всичко е генетика“ – и решението е само медикамент.
Истината е по-средата и често минава през черния дроб, възпалението, инсулиновата чувствителност и метаболитната среда, а не само през числа в лабораторния резултат.
В този контекст омега-3 мастните киселини често са споменавани, но рядко са разбрани правилно.
Холестерол и триглицериди – не са едно и също
Първата голяма грешка е да се говори за „висок холестерол“ и триглицериди като за един проблем. Нека видим каква е разликата:
Холестеролът:
- е структурна молекула
- участва в:
- клетъчните мембрани
- синтеза на хормони
- жлъчни киселини
- не е вреден сам по себе си
Рискът за здравето не идва от самото наличие на холестерол, а от:
- окислен LDL (холестерол с ниска плътност)
- малки, плътни LDL частици
- възпалена съдова стена – подробно говорим за нея тук:
Триглицеридите:
- са енергиен транспортен маркер,
- отразяват:
- чернодробния метаболизъм
- инсулиновата чувствителност
- нивото на метаболитен стрес
Триглицеридите са енергиен транспортен маркер, защото отразяват колко активно организмът пренася енергия под формата на мазнини и доколко тъканите я използват ефективно.
Високите труглицериди са показател, че енергия има, но тя не се усвоява и използва ефективно на клетъчно ниво.
Как се получава този парадокс?!?
1. Има енергия в изобилие
При високи триглицериди:
- в кръвта циркулират много мастни киселини
- черният дроб активно произвежда VLDL
- енергията е „опакована и транспортирана“
➡️ т.е. енергия има!
2. Но клетките не я използват
Причините най-често са:
- инсулинова резистентност
- глюкозата не влиза ефективно в клетките
- тялото компенсира с повече мазнини в кръвта
- митохондриална дисфункция
- клетките не могат да окисляват ефективно мастни киселини
- хронично нискостепенно възпаление
- блокира енергийния метаболизъм
- хормонална дисрегулация (тиреоидна, кортизол)
- енергията не се превръща в ATP
3. Резултатът: енергиен застой
Получава се парадокс:
- кръвта е „пълна с енергия“
- клетките са енергийно гладни
📌 Това е метаболитен глад при изобилие.
Затова високите триглицериди често се съчетават с:
- хронична умора
- мозъчна мъгла
- липса на издръжливост
- апатия
- наддаване на тегло, въпреки нисък прием
Високите триглицериди не означават, че тялото се нуждае от повече енергия, а че не може да я използва правилно.
Какво показват високите триглицериди на практика
Те са сигнал за:
- нарушен енергиен поток
- претоварен черен дроб
- инсулинова и метаболитна резистентност
- хроничен стресов режим
Защо омега-3 помагат точно тук
Омега-3:
- подобряват митохондриалната функция
- намаляват VLDL продукцията в черния дроб
- повишават окислението на мазнини
- подобряват инсулиновата чувствителност
➡️ помагат енергията да влезе в клетките, вместо да стои в кръвта
Високите триглицериди често са по-директен сигнал за проблем, отколкото умерено повишен LDL.
Какво представляват Омега-3 и защо не всички PUFA са еднакви
Омега-3 не са „една“ молекула. Биологично активните и клинично значими форми са:
- EPA (ейкозапентаенова киселина)
- DHA (докозахексаенова киселина)
Те:
- участват в регулацията на възпалението
- влияят върху мембранната флуидност
- модулират чернодробния липиден метаболизъм
Да се поставят омега-3 и омега-6 под общия етикет „PUFA = вредни“ е биохимично некоректно. Омега-6 (особено линоловата киселина в излишък) и омега-3 имат различно и често противоположно действие.
Омега-3 и триглицеридите – директният и доказан ефект
Това е зоната, в която омега-3 имат най-силен и най-добре документиран ефект.
Как действат:
- намаляват синтеза на триглицериди в черния дроб
- понижават продукцията на VLDL (частиците, които пренасят триглицеридите)
- редуцират патологично високите свободни мастни киселини (FFA)
- подобряват чернодробната инсулинова чувствителност
Резултатът е:
- по-малко триглицериди в кръвта
- по-спокойна липидна обмяна
- по-малко метаболитен „шум“
Какъв ефект е реалистичен:
- спад на триглицеридите с 20–50%
- обикновено в рамките на 4–8 седмици
- ефектът е дозо-зависим
Това не е теория – това е причината фармацевтични EPA формули да се използват клинично при тежка хипертриглицеридемия.
Омега-3 и холестеролът – по-фин, но важен ефект
Тук очакванията често са погрешни.
Какво омега-3 НЕ правят:
- не са класически „LDL-понижаващи“ агенти
- не действат като статини
Какво правят реално:
- променят качеството на LDL, не просто количеството
- увеличават размера на LDL частиците (по-малко атерогенни)
- намаляват окисляването на LDL
- подобряват функцията на HDL
- намаляват възпалението в съдовата стена
Затова при някои хора:
- LDL остава същият
- или дори леко се повишава, но сърдечно-съдовият риск намалява.
Когато има и висок холестерол, и високи триглицериди
Това е най-често срещаният реален сценарий.
Обикновено той върви с:
- инсулинова резистентност
- чернодробно омазняване
- хроничен стрес
- хормонален дисбаланс
В този контекст омега-3:
- разтоварват черния дроб
- стабилизират липидния поток
- намаляват възпалението
Те не „маскират проблема“, а влияят на средата, в която той се развива.
Дозата има значение – защо „пия омега-3, но няма ефект“
Една от най-честите причини за разочарование е ниската доза.
- „1000 mg омега-3 масло“ не означава 1000 mg EPA + DHA
- ефектът идва при 2–4 g EPA + DHA дневно при високи триглицериди
Също толкова важни са:
- формата (триглицеридна или етилови естери)
- нисък TOTOX (ниско окисление)
- качество и чистота
Кога омега-3 не са достатъчни сами
Има ситуации, в които омега-3 са част от решението, но не цялото решение:
- много високи триглицериди
- фамилни дислипидемии
- напреднало чернодробно заболяване
Тогава е нужен комбиниран подход, а не чудо от добавка.
Чести грешки при приема
- твърде ниска доза
- кратък прием
- лошо качество
- очакване за „сваляне на холестерола“, вместо за подобряване на риска
Омега-3 влияят върху възпалението, чернодробния метаболизъм и липидния поток
Омега-3 не са добавка за козметично коригиране на лабораторен резултат. Те са инструмент за влияние върху възпалението, чернодробния метаболизъм и липидния поток.
При правилна доза, качество и контекст:
- триглицеридите спадат
- рискът се подобрява
- метаболитната среда става по-стабилна
И точно там е истинската им стойност.
