Защо е биохимично некоректно всички PUFA да се наричат „вредни“

В последните години се наложи една крайна теза: всички PUFA са вредни.

Тя често се представя като „алтернативна истина“, противопоставена на класическата нутрициология. Проблемът не е в това, че поставя въпроси, а че смесва различни молекули с коренно различно действие под един общ етикет.

Да се поставят омега-3 и омега-6 мастни киселини в една категория „вредни PUFA“ е биохимично некоректно, клинично подвеждащо и в някои случаи – директно вредно.

Какво означава PUFA?

PUFA е абревиатура от polyunsaturated fatty acids и означава единствено:

мастни киселини с повече от една двойна връзка.

Това е структурна характеристика, не физиологична оценка.

По тази логика:

• омега-3
• омега-6
• омега-9

са „вредни“, което очевидно не е вярно.

Биологичният ефект не се определя от броя двойни връзки, а от:

• позицията им
• метаболитния път
• и продуктите, които се образуват от тях.

Омега-6 – необходими, но проблемни в излишък

Омега-6 мастните киселини не са вредни по принцип. Те са есенциални и необходими в малки количества, тъй като участват в нормалния имунен отговор, клетъчната сигнализация и възстановителните процеси.

Проблемът възниква не от самото им наличие, а от хроничния и често неосъзнат излишък, който идва от множество източници.

Днес омега-6 се приемат индиректно чрез месо, яйца и млечни продукти от животни, хранени с индустриален фураж, както и директно чрез бисквити, вафли, готови храни и рафинирани растителни мазнини.

Така без да подозираме, натрупваме омега-6 от различни посоки, което нарушава баланса с омега-3 и създава предпоставки за хронично възпаление.

Балансът между Омега-3 и Омега-6 мастните киселини: Защита срещу тихото възпаление в тялото

Какво се случва при излишък на линолова киселина (Омега 6)

• ↑ образуване на про-възпалителни ейкозаноиди
• ↑ оксидативен стрес
• ↑ инсулинова резистентност
• ↑ чернодробно натоварване
• ↑ възпалителна сигнализация

👉 Това е контекстуален проблем, не доказателство, че омега-6 са „токсични по принцип“.

Омега-3 – различна биохимия, различна физиология

Биологично активните омега-3 са:

• EPA
• DHA

Те:

• използват различни ензимни пътища
• водят до противовъзпалителни и резолвиращи медиатори
• конкурират омега-6 за същите ензими

Ефекти на омега-3:

• ↓ хронично възпаление
• ↓ триглицериди
• ↑ мембранна флуидност
• ↑ инсулинова чувствителност
• ↑ съдова функция
• ↓ оксидативен LDL

👉 Това е функционално противоположно действие на излишните омега-6.

Защо PUFA често се наричат „вредни“?

Една от основните причини всички PUFA да бъдат обявявани за „вредни“ е свързана с окислението. Това е реален химичен процес, но начинът, по който често се интерпретира, води до погрешни и прекалено обобщени изводи.

PUFA – поради наличието на повече от една двойна връзка – са по-химически реактивни в сравнение с наситените и мононенаситените мазнини. Тези двойни връзки ги правят по-податливи на окисление при излагане на топлина, светлина, кислород и метални йони. Това е безспорен биохимичен факт.

При излишък и при липса на достатъчна антиоксидантна защита, линоловата киселина се превръща в основен субстрат за липидна пероксидация.

Проблемът възниква не от този факт, а от генерализацията, която следва от него.

Окислените PUFA

Когато PUFA се окисляват, се образуват реактивни съединения като:

• липидни пероксиди
• алдехиди (например 4-hydroxynonenal – 4-HNE)
• вторични продукти на липидната пероксидация

Тези вещества могат:

• да увреждат клетъчните мембрани
• да активират възпалителни сигнални пътища
• да нарушават митохондриалната функция
• да повишават оксидативния стрес

👉 Това е реалният риск, който стои зад критиката към PUFA.

Но тук често се прави логическият скок:

„PUFA се окисляват → окислените PUFA са вредни → следователно всички PUFA са вредни“

Този извод е биохимично некоректен.

Химична уязвимост не означава физиологична вреда

Много жизненоважни молекули са податливи на окисление:

• кислородът сам по себе си е силен окислител
• желязото участва в окислително-редукционни реакции
• глюкозата може да гликира протеини

Въпреки това никой не ги класифицира като „вредни по дефиниция“, защото биологията работи с контрол, регулация и контекст, а не с абсолютни забрани. И PUFA не са изключение.

Къде наистина възниква проблемът

Критиката към PUFA в публичното пространство всъщност често е критика към индустриалните растителни масла, а не към PUFA като биохимичен клас.

Най-големият риск от окислени PUFA идва от:

• индустриално рафинирани растителни масла
• многократно нагряване
• продължително съхранение при контакт с кислород и светлина
• ниска антиоксидантна защита в организма

В тези условия PUFA могат да се превърнат в източник на хроничен оксидативен и възпалителен стрес.

📌 Това обаче е проблем на средата, а не на молекулата.

Защо омега-3 не попадат автоматично в тази категория

EPA и DHA също са PUFA, но:

• участват в резолюцията на възпалението
• стабилизират клетъчните мембрани
• служат като прекурсори на резолвини и протектини
• подобряват митохондриалната функция

Ако PUFA бяха „вредни по дефиниция“, тези ефекти биха били невъзможни.

Разликата не е в броя двойни връзки, а в:

• източника
• формата
• дозата
• окислителната среда

Затова качеството на омега-3 продуктите (ниско окисление, антиоксидантна защита, подходяща форма) е решаващо.

PUFA не са вредни, защото могат да се окисляват. Вредни стават, когато са окислени.

Биохимията не работи с морални категории като „добро“ и „лошо“, а с условия, баланс и регулация.

Да се поставят всички PUFA под общия етикет „вредни“ означава да се игнорира контекстът – а именно той определя дали една молекула ще бъде част от възпалението или част от неговата резолюция.

Защо обобщението „PUFA са вредни“ е научно погрешно

Когато се твърди, че:

„всички PUFA са вредни“

се допускат няколко фундаментални грешки:

1. Игнорира се разликата между омега-3 и омега-6
2. Смесват се физиологични ефекти с индустриални източници
3. Пренебрегва се дозата и контекстът
4. Отрича се огромен обем клинични данни

По тази логика би трябвало:

• EPA и DHA да повишават възпалението (не го правят)
• омега-3 да влошават липидния профил (често го подобряват)
• омега-3 да влошават инсулиновата чувствителност (данните показват обратното)

Къде се ражда това объркване

В основата му често стоят:

• критика към индустриалните растителни масла
• наблюдения при екстремни диети
• объркване между:
  • свободни мастни киселини (FFA)
  • хранителен прием
  • стресова липолиза

От тези наблюдения се прави генерално заключение, което не издържа биохимично.

Възпалението не е „мазнини“, а сигнална каскада

Възпалението не се определя от това дали една мазнина е:

• наситена
• мононенаситена
• полиненаситена

А от:

• какви медиатори се образуват
• каква е клетъчната среда
• какъв е хормоналният и метаболитният контекст

Омега-3 участват в резолюцията на възпалението, а не в поддържането му.

Каква е разумната позиция (без крайности)

Биохимично коректната позиция не е:

• „PUFA са вредни“
• нито „колкото повече омега-3, толкова по-добре“

А е следната:

• ограничаване на индустриалните източници на омега-6
• възстановяване на баланса омега-6 : омега-3
• целенасочен, качествен прием на EPA/DHA
• контекст – метаболитен, хормонален, възпалителен

Балансът не е компромис, а биология

Омега-3 и омега-6 не са „добри“ и „лоши“ в морален смисъл.
Те са различни молекули с различна биохимия и различно действие.

Да се поставят под общия етикет „PUFA = вредни“ е:

• научно неточно
• клинично опасно
• и лишено от контекст

Истинската физиология не работи с лозунги, а с баланс, доза и среда.