Как фрустрацията включва мозъчния ускорител

Всеки от нас познава този момент.

Опитвате се да разберете нещо сложно. Не се получава. Мисълта зацикля. Появява се напрежение. Почти автоматично идва импулсът да се откажете.

Обикновено приемаме фрустрацията като знак, че „не ставаме за това“, тъй като ни е трудно и не постигаме желаното с лекота.

Но от невробиологична гледна точка тя означава нещо съвсем различно.

Фрустрацията е сигнал, че мозъкът ви работи на границата на текущия си капацитет. А именно на тази граница започват структурните промени.

Границата между усилие и адаптация

Когато правите нещо лесно, мозъкът използва вече изградени невронни пътища.
Активността е стабилна, но не изисква адаптация.

Когато задачата е малко над нивото ви:

електрическата активност в мозъка се усилва
освобождават се повече невротрансмитери, включително глутамат
допаминовата система се активира
увеличава се метаболитната консумация на глюкоза и кислород

Субективно това се усеща като напрежение.

Обективно това е повишена невронна активност.

И точно тази активност е началото на ускорението.

От активност към скорост

Когато определен невронен път се използва многократно, мозъкът го разпознава като важен.

Клетки, наречени олигодендроцити, започват да изграждат около активните аксони мастна обвивка – миелин.

Миелинът действа като електрическа изолация.

Той:

намалява загубата на сигнал
увеличава скоростта на провеждане
стабилизира невронната комуникация

Колкото по-добре е миелинизиран пътят, толкова по-бързо се движи импулсът по него.

Това, което в началото е било трудно и бавно, постепенно става автоматизирано и бързо.

Талантът често е резултат от добре стабилизирани невронни маршрути.

Енергията зад процеса

Миелинизацията не се случва без ресурс.

Тя изисква:

достатъчно ATP
стабилна митохондриална функция
оптимална липидна среда
контрол на възпалителните процеси

Митохондриите осигуряват енергията, необходима за синтеза на липиди и поддръжката на миелиновата обвивка.

Хроничното нискостепенно възпаление, инсулиновата резистентност и оксидативният стрес могат да забавят този процес.

С други думи: ускорението не е само въпрос на усилие, а и на клетъчно здраве.

Защо повечето хора не отключват ускорението?

Защото спират точно в момента на напрежение.

А именно тогава:

невронната активност е повишена
системата е в режим на адаптация
мозъкът е готов да стабилизира новия път

Фрустрацията не е индикация за слабост.

Тя е биологичен преход.

Как да подпомогнем процеса?

Миелинът е богат на липиди.
Затова качеството на мастната среда има значение.

DHA – една от основните омега-3 мастни киселини – е структурен компонент на невронните мембрани.

Тя:

подпомага флуидността на мембраните
участва в поддържането на бялото вещество
влияе върху невронната сигнализация
подпомага противовъзпалителния баланс

Конкретни насоки как да нахраните мозъка си – вижте в публикацията:

Миелинът: ускорителят на мисълта и защо омега-3 са храна за мозъка

Фрустрацията е стимулът.
Но липидната и енергийна среда определят колко ефективно мозъкът може да отговори на този стимул.

С какво Айнщайн е превъзхождал мнозина други свои съвременници?

След смъртта на Алберт Айнщайн мозъкът му е изследван от невроанатоми. Анализите показват интересни особености – по-висока плътност на глиални клетки в определени зони и специфична организация на бялото вещество, свързана с обработката на сложна пространствена информация.

Глиалните клетки, включително олигодендроцитите, са тези, които участват в изграждането и поддръжката на миелина.

Това не означава, че „миелинът прави гения“.
Но означава, че ефективната невронна изолация и стабилната комуникация между мозъчните области имат значение за скоростта и качеството на мисленето.

Гениалността не е мистична искра.
Тя е организирана невронна мрежа, която работи изключително ефективно.

А ефективността изисква: