Представете си филия хляб.

Поставяте я в тостера.

След няколко минути тя променя цвета си.

Става златиста.

После кафява.

Получава се апетитна коричка с характерен аромат.

Този процес се нарича реакция на Майар (Maillard reaction) – химична реакция между захари и белтъци, която протича при нагряване и придава вкус и цвят на печените храни.

Малко хора обаче знаят, че подобна реакция протича и в човешкото тяло.

Без висока температура.

Всеки ден.

Много по-бавно.

И вместо да създава ароматна коричка, тя постепенно състарява нашите тъкани.

Този процес се нарича гликация.

Какво представлява гликацията?

Гликацията е химична реакция, при която молекула захар се свързва спонтанно с белтък, липид или нуклеинова киселина.

Важно е да подчертаем една съществена разлика.

Гликацията не се контролира от ензими.

Тя е случайна.

Колкото повече захар циркулира в кръвта и колкото по-дълго остава там, толкова по-голяма е вероятността тя да се „залепи“ за различни молекули в организма.

Това не е същото като гликозата

Двата термина често се бъркат.

Гликозата е естествен, строго контролиран процес, чрез който клетките прикрепват захарни молекули към белтъците, за да могат те да изпълняват правилно своите функции.

Гликацията е нещо съвсем различно.

Тя е неуправляема химична реакция, която може да наруши структурата и функцията на белтъците.

Как започва всичко?

Когато концентрацията на глюкоза в кръвта е повишена, част от молекулите ѝ започват да се свързват с аминокиселини в белтъците.

Първоначално тези връзки са нестабилни.

Но с времето претърпяват серия от химични промени.

В крайна сметка се образуват съединения, известни като крайни продукти на гликацията (Advanced Glycation End Products, AGEs).

Именно те представляват основния проблем.

Защо AGEs са опасни?

AGEs променят физическите свойства на белтъците.

Те могат да ги направят:

• по-твърди;

• по-чупливи;

• по-малко функционални;

• по-устойчиви на разграждане.

Организмът трудно се освобождава от тях.

Те постепенно се натрупват с възрастта.

Колагенът е една от първите жертви

Колагенът е най-разпространеният белтък в човешкото тяло.

Той изгражда:

• кожата;
• сухожилията;
• ставните връзки;
• кръвоносните съдове;
• костите;
• роговицата;
• много вътрешни органи.

Нормално колагеновите влакна са здрави, но достатъчно еластични.

Когато обаче се гликират, между тях започват да се образуват допълнителни химични връзки.

Те буквално „слепват“ влакната едно за друго.

Резултатът е по-твърда и по-малко еластична тъкан.

Как гликацията ускорява стареенето на кръвоносните съдове?

Артериите постоянно се разширяват и свиват.

За това им помагат еластинът и колагенът.

Когато колагенът стане гликиран:

• губи своята гъвкавост;

• стената на артерията става по-твърда;

• повишава се съдовата ригидност;

• сърцето започва да работи срещу по-голямо съпротивление.

Така гликацията се превръща в един от факторите, които ускоряват съдовото стареене.

Не страдат само съдовете

AGEs могат да се натрупват практически навсякъде.

• В кожата те намаляват еластичността и допринасят за появата на бръчки.
• В лещата на окото участват в развитието на катаракта.
• В бъбреците ускоряват увреждането на фините филтриращи структури.
• В нервната система се изследва тяхната възможна роля при някои невродегенеративни заболявания.

Гликацията активира и възпалението

Проблемът не е само, че AGEs увреждат белтъците.

Те се свързват и със специални рецептори по повърхността на клетките, наречени RAGE (Receptor for Advanced Glycation End Products).

Когато това се случи, клетките започват да отделят възпалителни молекули и свободни радикали.

Получава се порочен кръг.

Повече AGEs → повече възпаление → повече оксидативен стрес → още повече образуване на AGEs.

Защо диабетът ускорява стареенето?

При диабет и лошо контролирана кръвна захар концентрацията на глюкоза остава повишена за продължителни периоди.

Това увеличава вероятността за гликация.

Именно затова при хората с диабет по-често се наблюдават:

• съдови усложнения;
• увреждане на бъбреците;
• диабетна ретинопатия;
• периферна невропатия;
• ускорено сърдечно-съдово стареене.

А какво показва HbA1c?

Един от най-известните примери за гликация е гликираният хемоглобин (HbA1c).

Когато глюкозата се свърже с хемоглобина в червените кръвни клетки, тя остава там до края на живота им – приблизително 120 дни.

Затова HbA1c показва каква е била средната кръвна захар през последните два до три месеца и е един от основните показатели за дългосрочен контрол при диабет.

Можем ли да намалим гликацията?

Не можем напълно да я спрем – тя е естествен процес, който се засилва с възрастта.

Но можем да ограничим скоростта ѝ.

Това включва:

• поддържане на стабилни нива на кръвната захар;
• редовна физическа активност, която подобрява чувствителността към инсулин;
• контрол на телесното тегло;
• хранителен режим, богат на зеленчуци, плодове, бобови култури, ядки и пълнозърнести храни;
• отказ от тютюнопушене;
• предпочитане на по-щадящи методи за готвене като варене, задушаване и готвене на пара пред честото пържене и силно запичане, тъй като високите температури увеличават образуването на AGEs в храната.

---

Стареенето не се случва само с календара.

То се случва и на молекулярно ниво.

Всеки ден милиарди молекули в нашето тяло се изграждат, разграждат и обновяват.

Когато този процес протича в среда на хронично висока кръвна захар, част от тях започват да се променят по начин, който не можем да видим с просто око.

Гликацията не причинява болка.

Не се усеща.

Не дава ранни симптоми.

Но тихо променя колагена, кръвоносните съдове, кожата, бъбреците и нервната система.

Именно затова контролът на кръвната захар не е важен само за хората с диабет. Той е една от основните инвестиции в по-бавното биологично стареене и в запазването на здравето на тъканите през годините.