BDNF: как мозъкът запазва способността си да учи и да помни?

Влизате в залата за първия си урок по танци. В огледалата се отразяват движенията на групата, преподавателят отброява стъпките и музиката започва.

В началото всяка стъпка изисква внимание. Следите движенията на преподавателя, поглеждате краката си и пак обърквате посоката. Музиката продължава, а Вие изоставате.

Няколко урока по-късно успешно възпроизвеждате стъпките. След време можете да ги изпълните, докато разговаряте. Движенията са станали познати, почти естествени.

Мускулите участват в изпълнението, но ученето се случва и в мозъка. Докато упражнявате движенията, нервните мрежи променят начина, по който обработват информацията и координират действията Ви.

Как едно преживяване оставя следа, която остава и след края на заниманието?

Част от отговора се крие в белтък с кратко име — BDNF. Той участва в клетъчните механизми, които позволяват на мозъка да се променя с опита.

Четири букви с важна задача

BDNF идва от английското brain-derived neurotrophic factor — мозъчен невротрофичен фактор. Принадлежи към семейство белтъци, наречени невротрофини, които подпомагат развитието, оцеляването и функционирането на определени нервни клетки.

В зрелия мозък BDNF има особено интересна роля: участва в регулирането на синаптичната пластичност — способността на връзките между невроните да променят своята сила и устройство.

Представете си синапса като място за предаване на съобщение. Изпращащият неврон освобождава невромедиатор, а приемащият го разпознава чрез рецептори. Колко ефективно ще бъде предадено съобщението зависи от множество условия.

ot impuls do sinaptichen signal

BDNF може да повлияе върху част от тези условия — върху освобождаването на невромедиатори, работата на приемащата страна и процесите, които поддържат по-трайни промени във връзката.

Той е един от участниците, чрез които активността на нервните клетки може да се превърне в устойчива промяна.

Как белтъкът предава своето съобщение?

За да подейства, зрелият BDNF се свързва с рецептор върху клетъчната мембрана, наречен TrkB. Това задейства сигнални пътища в клетката.

Те могат да променят работата на съществуващи белтъци и да подпомогнат производството на нови — включително такива, необходими за поддържането и преустройството на синапсите.

Особено впечатляващо е колко локално може да се случва това. Много възбуждащи синапси се разполагат върху малки издатини по дендритите, наречени дендритни шипчета.

В изследване, публикувано в Nature през 2016 г., учени наблюдават процеса в срезове от миши хипокампус. При стимулиране на отделно шипче то освобождава BDNF, който активира TrkB рецептори върху същото шипче. Този механизъм се оказва необходим за изследваното усилване на връзката и структурната ѝ промяна.

Така получаваме поглед към нещо удивително: мозъкът може да насочи молекулна подкрепа към конкретно активно място в огромната си мрежа.

Защо намесваме и хипокампуса?

Защото ученето изисква да свързваме отделни елементи в общо преживяване: кой е бил с нас, какво се е случило, къде сме се намирали.

Хипокампусът е особено важен за формирането на такива спомени и за пространствената ориентация. Той е двустранна структура, разположена дълбоко в слепоочните дялове, чието име идва от приликата с морско конче.

hipokampus

BDNF е сред молекулите, които подпомагат пластичността на хипокампалните връзки. Любопитни данни идват и от изследване при хора, публикувано в Cell през 2003 г.

Авторите проучват разпространен вариант на гена за BDNF, известен като Val66Met. В клетъчни експерименти той е свързан с промени в освобождаването на BDNF при активност, а при изследваните хора — с различия в епизодичната памет и хипокампалната функция.

Това не е генетична присъда за паметта. То е следа, която свързва молекулен механизъм с начина, по който човешкият мозък обработва преживяното.

Може ли движението да повлияе на тези процеси?

Танцът съчетава движение и учене. Но интересът към BDNF се простира и до физическа активност, при която основната задача е просто да тичаме, да въртим педали или да ходим.

Един от важните експерименти е проведен при гризачи. След период на доброволно движение животните се справят по-добре със задача за пространствено учене — откриването и запомнянето на скрита платформа във воден лабиринт.

Следващата стъпка прави изследването особено интересно. Учените блокират действието на BDNF в хипокампуса. Ползата от движението за изпълнението на задачата изчезва, а резултатите се доближават до тези на неактивните животни.

Този експеримент дава основание BDNF да се разглежда като част от механизма, чрез който физическата активност подпомага ученето в изследвания модел.

Какво е наблюдавано при хора?

При хората можем да изследваме физическата активност, паметта и мозъчната структура. Проследяването на BDNF в конкретни мозъчни синапси обаче е много по-трудно.

Затова учените използват различни подходи. В малко физиологично изследване от 2009 г. сравняват кръвта, която достига мозъка, с тази, която го напуска. Резултатите показват освобождаване на BDNF от мозъка в покой и увеличаване на това освобождаване по време на продължително физическо натоварване.

Друго известно изследване проследява 120 възрастни участници в продължение на година. Групата с аеробно ходене показва приблизително 2% увеличение на обема на хипокампуса, докато в контролната група с разтягане и тонизиращи упражнения обемът намалява.

Сред участниците в аеробната група по-голямата промяна в обема е свързана с по-голяма промяна в серумния BDNF.

Тези наблюдения свързват движението, пластичността и BDNF, като същевременно показват колко внимателно трябва да се разчита всяко измерване.

Означава ли това, че „мозъкът расте“?

Мозъкът може да се променя по много начини. Съществуващи синапси могат да се усилват или отслабват. Могат да възникват нови контакти, да се променят разклонения и да се преустройват клетъчни структури.

Това е различно от образуването на нови неврони. Не е необходимо при всяко научено умение да се появяват нови нервни клетки.

BDNF участва и в процеси, свързани с развитието и оцеляването на нови неврони в експериментални модели. Но от това не можем да заключим, че определена разходка е създала определен брой неврони при конкретен човек.

По същия начин увеличен обем на магнитен резонанс не показва самостоятелно коя клетъчна промяна го е причинила. Вече съществуващата нервна мрежа има множество възможности да се адаптира.

Ученето продължава и след края на упражнението

Да се върнем към танцовите стъпки. Заниманието е приключило, но обработването на наученото продължава.

Сънят участва в стабилизирането и преорганизирането на спомените.

Експеримент при мишки позволява този процес да се наблюдава и на структурно ниво: след усвояване на двигателна задача сънят подпомага образуването и запазването на нови дендритни шипчета върху определени разклонения на невроните. Нарушаването на повторната невронна активност по време на сън пречи на този процес.

Как продължителният стрес променя картината?

При краткотрайно предизвикателство мозъкът мобилизира вниманието и ресурсите си. Продължителното напрежение може да променя начина, по който различни нервни мрежи функционират и се адаптират.

В животински експерименти стресът влияе върху BDNF и структурата на невроните, но ефектът зависи от мозъчната област. ННапример изследване при плъхове установява, че след повтарящ се стрес BDNF намалява в област на хипокампуса, свързана с паметта, а се повишава в част от амигдалата, която участва в обработването на емоционално значими преживявания и заплахи.

Това е важна подробност. BDNF не е общ показател за „колко добре е мозъкът“. Значение има къде се освобождава, кога и върху кои клетки действа.

По тази причина грижата за възстановяването и намаляването на продължителния стрес не се свежда до стремеж да „повишим една молекула“. Целта е да поддържаме условията за добра работа на цялата система.

Можем ли да измерим BDNF и да разберем колко добре учим?

BDNF може да се измерва в кръвни проби и това се прави в научни изследвания. Но интерпретацията е сложна.

В кръвта BDNF е свързан с различни източници, а значително количество се съхранява в тромбоцитите. Резултатът зависи и от вида на пробата и начина на обработването ѝ. Една кръвна стойност не е пряко измерване на BDNF в хипокампуса или в конкретен синапс.

Затова не можем да преведем лабораторно число в оценка на паметта, способността за учене или броя нови връзки.

Как Омега-3 подкрепят мозъчната пластичност?

Когато учим ново движение, нервните клетки обменят сигнали, а с повторенията част от връзките между тях се укрепват. Всичко това се случва в структури, чието изграждане и поддържане зависи и от хранителните вещества, които получаваме.

DHA — една от дълговерижните Омега-3 мастни киселини — участва в мембраните на нервните клетки, включително в местата на синаптична комуникация. Но интересът към нея не се изчерпва с тази структурна роля. Учените изследват и как тя влияе върху молекулните механизми на пластичността, сред които е сигнализирането чрез BDNF.

В експеримент, публикуван в Neuroscience през 2008 г., изследователите съчетават хранене, обогатено с DHA, с доброволно физическо движение при плъхове. Те установяват, че DHA повишава нивата на BDNF в хипокампуса, а съчетаването ѝ с движение усилва тези промени. Комбинацията подобрява и представянето на животните в задача за пространствено учене.

eqology pure arctic oil gold

Препоръчван продукт

Eqology Pure Arctic Oil Gold

Норвежката формула с грижа за мозъка – пълноспектърно масло от 100% прясна, проследима и устойчива арктическа риба треска със свеж вкус на лимон.

С повече DHA и добавени студено пресован, органичен зехтин, лутеин, витамин A и D, за да осигури най-добрата грижа за здравето на мозъка, сърцето и зрението.

Това е интересна следа за начина, по който храненето и движението могат да се допълват. Нервните клетки се нуждаят едновременно от подходящ мембранен състав и от активност, която задейства механизмите на ученето. В този експеримент DHA и движението повлияват взаимосвързани процеси, участващи в укрепването на нервните връзки.

Как да дадем работа на тази способност?

Пластичността се проявява, когато мозъкът има какво да обработва и усвоява. Новото умение поставя задача, повторението позволява постепенно усъвършенстване, а възстановяването осигурява време за поддържането на промените.

Това може да бъде танц, музикален инструмент, чужд език или друго занимание, което изисква внимание и постепенно надграждане. Движението добавя своите ефекти върху кръвообращението, обмяната и клетъчната сигнализация. Сънят и почивката участват в обработването на преживяното.

BDNF е част от биологията, която прави тази промяна възможна. Той не носи самия спомен за стъпките и не упражнява умението вместо нас. Подпомага процесите, чрез които активните нервни връзки могат да се променят.

Следващия път, когато познато движение се получи по-леко или нова дума дойде по-бързо наум, зад този обикновен момент ще стои работа на много нива — от вниманието и повторението до сигналите между молекулите в един синапс.

Може би ще са Ви интересни и
Костите са живи тъкани, които се обновяват ежедневно. Научете как храненето, движението и добавките поддържат тяхната сила и здравина.
Още

Костите – живата опора на тялото: как да се грижим за тях – инвестиция в дълголетие

Ще повярвате ли, ако Ви кажа, че „носите“ напълно нов скелет – различен от този, който сте имали…
Още
Митът за „лошия“ LDL холестерол: защо LDL е маркер, а не враг, каква е ролята на статините и как омега-3 влияе върху риска и метаболитния баланс.
Още

Холестеролът – враг или приятел?!? Статини? Алтернативи!

Представете си пожар. На мястото почти винаги ще има пожарникари, линейки, полиция. Ако някой наблюдава ситуацията повърхностно, може…
Още
Еластинът – протеинът на гъвкавостта и младостта. Разберете защо почти не се обновява след юношеството и как да пазим влакната му.
Още

Еластин – „биологичният ластик“ на младостта: защо се руши и как можем да го съхраним

Знаете ли кой е протеинът, който ни позволява да се усмихнем, да си поемем дъх и да се…
Още
Хормонът на растежа е ключът към младостта, силата и енергията. Разберете как да стимулирате естествено този „елексир на дълголетието“.
Още

Хормонът на растежа – как да стимулираме естествения еликсир на младост, сила и жизненост за дълголетие

Знаете ли, какво в тялото задава темпото на растежа, възстановяването и енергията, и може да определи не само…
Още
Какво е висцерална мазнина, защо се появява в менопауза и каква роля играе за метаболизма, хормоните и коремната обиколка.
Още

Висцералната мазнина в менопауза: невидимият фактор зад „подутиния корем“ и метаболитния риск

Много жени в менопауза отчитат: „Не съм качила много килограми, но коремът ми е различен – започва от…
Още