Как функционира мозъкът? От първата глътка кафе до спомена, който остава

Посягате към чашата с кафе. Усещате топлината ѝ, вдишвате аромата и отпивате. Някъде звучи позната песен и за миг Ви връща на място, на което не сте били от години.

Всичко това се случва за секунди. Мозъкът разпознава предмет, преценява разстоянието до него, управлява движението на ръката, обработва допира, мириса и вкуса. Едновременно с това свързва чутото с преживяното и събужда спомен.

Как толкова различни процеси могат да протичат заедно? Отговорът започва с нервните клетки и начина, по който те общуват.

Мозъкът работи чрез мрежи от клетки

Когато разпознавате чашата, четете или си спомняте мелодия, работят множество свързани клетки. Различни области обменят информация, за да съчетаят това, което виждате и усещате, с вече наученото и с действието, което предстои.

Клетките, които получават и предават нервни сигнали, се наричат неврони. Около тях има и други клетки — глия, които участват в поддържането на средата, в защитата на нервната тъкан и в образуването на миелиновите обвивки.

За да разберем как работи тази система, можем да проследим един сигнал — от клетката, която го получава, до следващата, която ще го приеме.

Как е устроен един неврон?

Типичният неврон има три основни части:

  • Клетъчно тяло, което съдържа ядрото и структурите, необходими за живота на клетката.
  • Дендрити — разклонения, през които клетката получава много от сигналите си.
  • Аксон — израстък, по който електрическият импулс се придвижва към други клетки.
anatomia na edin tipichen nevron

Разклоненията позволяват на един неврон да получава информация от много източници. Част от сигналите увеличават вероятността той да изпрати свой импулс, а други я намаляват. Клетката обединява тези влияния във времето и пространството. Ако се достигнат необходимите условия, възниква акционен потенциал — кратка електрическа промяна, която се разпространява по аксона.

Откъде идва електричеството в нервната клетка?

От двете страни на клетъчната мембрана има различни концентрации на електрически заредени частици — йони. Сред тях са натрият и калият.

В мембраната има белтъчни канали, през които определени йони могат да преминават. Когато каналите се отварят и затварят последователно, електрическият заряд се променя. Тази промяна задейства следващия участък от мембраната и импулсът се придвижва по аксона.

За да поддържа подходящите концентрации на йоните, клетката използва енергия. Затова предаването на нервни сигнали е свързано и с непрекъсната метаболитна работа — дори когато седите спокойно и мислите.

Защо част от нервните влакна са обвити в миелин?

Някои аксони са обвити на участъци в миелин — многослойна, богата на липиди обвивка. В мозъка и гръбначния мозък тя се образува от клетки, наречени олигодендроцити.

Между миелиновите участъци остават малки открити места — възли на Ранвие. Там са концентрирани каналите, които възстановяват електрическия импулс. Миелинът позволява електрическата промяна да достигне бързо от един възел до следващия. Оттук идва описанието, че сигналът „прескача“ по влакното.

kak mielinat uskoryava nervnia signal

Това помага и да разберем разликата между сивото и бялото мозъчно вещество. В сивото вещество има много тела на неврони, техни разклонения и синапси. В бялото вещество преобладават снопове от аксони, много от които са обвити в миелин. Именно богатата на липиди обвивка придава по-светлия му вид. Един неврон може да има тяло в сивото вещество, а аксонът му да преминава през бялото.

Как сигналът преминава към следващата клетка?

Когато импулсът достигне края на аксона, при типичния химичен синапс той предизвиква освобождаване на вещества, наречени невромедиатори.

Те преминават през миниатюрната празнина между клетките и се свързват с подходящи рецептори. Това променя поведението на приемащата клетка. Например могат да се отворят йонни канали или да се задействат процеси вътре в нея.

След това сигналът трябва да приключи. Невромедиаторът може да бъде прибран обратно, разградeн от ензими или отведен от мястото на обмен. Така синапсът се подготвя за следващото съобщение.

Какво правят допаминът, серотонинът и останалите невромедиатори?

Имената на някои невромедиатори често се свързват с едно усещане — допаминът с удоволствието, серотонинът с щастието. Реалните им роли са по-широки.

НевромедиаторВ какви процеси участва
ГлутаматОсновният възбуждащ невромедиатор в мозъка. Участва в ученето и паметта.
GABAОсновният потискащ невромедиатор в зрелия мозък. Регулира възбудимостта на нервните клетки.
ДопаминМотивация, учене чрез награда и контрол на движенията.
СеротонинРегулиране на настроението, съня, апетита и обработката на болката.
АцетилхолинВнимание, памет и предаване на сигнали от нервите към мускулите.
НорадреналинБодрост, внимание и реакция при стрес.

Ефектът зависи от мястото, рецептора и нервната мрежа, в която веществото се освобождава. Затова едно и също вещество може да участва в няколко различни функции.

Какво общо имат мазнините с мисленето?

Рецепторите и йонните канали работят в клетъчната мембрана, изградена предимно от липиди и белтъци. Липидният ѝ състав влияе върху свойствата на средата, в която тези белтъци функционират.

DHA, дълговерижна Омега-3 мастна киселина, е особено добре представена във фосфолипидите на сивото вещество и синаптичните мембрани. Холестеролът участва в организацията на мембраните и е важен компонент на миелина. Холинът се използва за образуване на определени фосфолипиди и на невромедиатора ацетилхолин.

Какво общо имат мазнините с мисленето?

Рецепторите и йонните канали, чрез които невроните приемат сигнали, работят в клетъчната мембрана. Тя е изградена от разнообразни липиди и белтъци. Подредбата им влияе върху свойствата на мембраната и върху начина, по който клетката общува с околната среда.

В състава ѝ участват фосфолипиди, сфинголипиди и холестерол. Част от липидите съдържат мастни киселини като DHA от семейството на Омега-3 и арахидонова киселина от семейството на Омега-6. Други съдържат наситени или мононенаситени мастни киселини. Всеки от тези компоненти допринася за специфичните свойства на мембраната.

Съставът се различава според задачата. Миелиновата обвивка е богата на холестерол и характерни гликолипиди, които участват в плътните слоеве около нервното влакно.

Синаптичните мембрани имат друг липиден профил, с добре представена DHA. DHA представлява над 90% от дълговерижните Омега-3 мастни киселини в мозъка.

Така по пътя на един сигнал различни мембранни структури подпомагат първо бързото му провеждане, а после предаването му към следващата клетка.

Как преживяното се превръща в спомен?

Първия път, когато се движите по непознат маршрут, внимателно следите всяка пресечка. След няколко минавания вече знаете накъде да завиете.

При учене се променя начинът, по който нервните клетки си влияят. Някои синапси започват да предават сигнала по-ефективно, други отслабват. Тази способност се нарича синаптична пластичност.

В регулирането ѝ участва BDNF — мозъчен невротрофичен фактор. Той е белтък, който подава сигнали, свързани с формирането и промяната на връзките между невроните. Така опитът може да промени работата на нервните мрежи.

В създаването на нови спомени и пространствената ориентация важна роля има хипокампусът. Благодарение на мрежите, в които той участва, можем да свържем пекарната на ъгъла, пресечката и паркираната кола в спомен за едно място.

Какво се променя, когато се движим?

Мозъкът продължава да се приспособява и в зряла възраст. В рандомизирано изпитване със 120 по-възрастни участници след година аеробно ходене учените измерват около 2% увеличение на обема на хипокампуса, съсредоточено в предната му част. В групата с разтягане обемът намалява. На теста за пространствена памет и двете групи се подобряват, без значима разлика в подобрението помежду им.

Това е пример как един навик може да бъде проследен чрез конкретни измервания. Учените виждат промяна в обема на тъканта. Кои клетъчни процеси допринасят за нея — промени в разклоненията, поддържащите клетки или кръвоносните съдове — изисква допълнителни методи на изследване.

Защо сънят също е част от работата на мозъка?

Когато заспим, мозъчната активност се променя. Сънят участва в укрепването на спомените и ученето, а недостатъчният сън затруднява вниманието и създаването на нови спомени. Затова понякога прочитането на една страница отново и отново след безсънна нощ дава по-малко резултат от връщането към нея след почивка.

Докато спим, продължават и процеси по обмен на вещества в мозъчната тъкан. В експеримент при мишки учените наблюдават по-бързо отвеждане на бета-амилоид по време на сън — един от механизмите, които се изследват, за да се разбере възстановителната му роля.

На следващата сутрин отново посягате към чашата. Този път ароматът Ви напомня за друго място, друга кухня или човек, с когото сте пили кафе. Един сетивен сигнал достига до мрежи, променяни от години преживявания, и събужда спомен. А докато четете тези думи и свързвате понятията едно с друго, същата способност за учене продължава да работи.

Може би ще са Ви интересни и
Майката и детето обменят живи клетки по време на бременността, които могат да останат в телата им десетилетия. Какво разкрива науката за микрохимеризма?
Още

Любов, записана в клетките – как майката и детето обменят клетки по време на бременността, които остават в телата им и след раждането

Удивителният феномен на клетъчния микрохимеризъм
Още