Докато четете тези редове, очите Ви следят буквите, мозъкът разпознава думите и ги свързва с вече наученото. Може би едновременно чувате музика, усещате аромата на кафе и обмисляте какво предстои след малко.
За всичко това е нужна енергия. Но енергията е само част от необходимото. Мозъчните клетки трябва да поддържат мембраните си, да произвеждат сигнални молекули и да получават постоянен приток на кислород и хранителни вещества.
Затова въпросът „Какво храни мозъка?“ има няколко отговора. Едни вещества осигуряват гориво. Други участват в изграждането на клетките. Трети помагат на ензимите да извършват реакциите, без които нервната система не може да работи.
Мозъкът има нужда от постоянно снабдяване с енергия
При възрастния човек мозъкът е приблизително 2% от телесната маса, но в покой използва около 20% от енергията на организма. Голяма част от нея отива за поддържането на условията, които позволяват на нервните клетки да приемат и предават сигнали.
От двете страни на клетъчната мембрана има различни концентрации на натриеви, калиеви и други йони. Тези разлики правят електрическия сигнал възможен. За да ги поддържа, клетката използва белтъчни помпи, които изразходват ATP — молекулата, чрез която се пренася енергия за клетъчните процеси.
При обичайно хранене глюкозата е основното гориво на мозъка. Тя достига до него чрез кръвта, а кислородът позволява ефективното извличане на енергия от нея. Затова кръвоснабдяването е толкова съществена част от мозъчното здраве.
Означава ли това, че мозъкът има нужда от сладко?
Глюкозата в кръвта идва от разграждането на въглехидратите, а между храненията организмът поддържа нивото ѝ чрез собствените си запаси и производство. Пълнозърнестите храни, бобовите растения, плодовете и зеленчуците могат да бъдат част от хранене, което осигурява въглехидрати заедно с фибри и други вещества.
Значение има и регулирането на кръвната захар. Както прекалено ниската, така и продължително високата глюкоза могат да нарушат работата на мозъка. Затова повече захар не означава автоматично повече концентрация.
При продължителни периоди с ниска наличност на въглехидрати мозъкът може да използва и кетонни тела, които се образуват в черния дроб. Това е част от способността на организма да се приспособява към различни условия на снабдяване с гориво.
Мастните киселини участват в изграждането на мозъчните клетки
Нервната клетка е обградена с мембрана, в която работят рецептори, йонни канали и транспортни белтъци. Липидите в тази мембрана създават средата, в която тези структури функционират.
DHA — докозахексаеновата киселина — е особено добре представена във фосфолипидите на сивото вещество и синаптичните мембрани. Тя съставлява над 90% от дълговерижните Омега-3 мастни киселини в мозъка. В същите мембрани има и други мастни киселини, включително арахидонова киселина от семейството на Омега-6.
Продуктът по-долу е изключително богат на DHA:
Препоръчван продукт | Eqology Pure Arctic Oil Gold Норвежката формула с грижа за мозъка – пълноспектърно масло от 100% прясна, проследима и устойчива арктическа риба треска със свеж вкус на лимон. С добавени студено пресован, органичен зехтин, лутеин, витамин A и D, за да осигури най-добрата грижа за здравето на мозъка, сърцето и зрението. |
Хранителни източници на EPA и DHA са мазни риби като сардина, херинга, скумрия и сьомга. Съществуват и масла от микроводорасли. Лененото семе, чията и орехите доставят предимно ALA, друга Омега-3 мастна киселина. Организмът може да превръща част от нея в EPA и DHA, но превръщането е ограничено, особено до DHA.
А защо мозъкът има нужда и от холестерол?
Холестеролът участва в организацията на клетъчните мембрани. Голяма част от мозъчния холестерол се намира в миелина — многослойната обвивка около много нервни влакна. Тя подпомага бързото провеждане на електрическия сигнал.
Мозъкът синтезира холестерола си локално. Това е важна подробност, защото наличието му в нервната тъкан и приемът на холестерол с храната са различни въпроси.
Холинът свързва мембраната с предаването на сигнали
Представете си един фосфолипид като молекула с глава и две опашки. При фосфатидилхолина холинът е част от главата. DHA може да бъде една от мастнокиселинните опашки. Така две хранителни вещества могат да се окажат части от една и съща мембранна молекула.
Холинът има и друга задача. От него се произвежда ацетилхолин — невромедиатор, който участва във вниманието, паметта и предаването на сигнали към мускулите. Организмът синтезира известно количество холин, но обичайно то не покрива всички нужди. Хранителни източници са яйцата, рибата, месото, соята и други бобови растения.
Тук се вижда защо разнообразното хранене има смисъл. Една храна може да осигурява мастни киселини, друга — холин, а трета — вещества, необходими за ензимните реакции.
Белтъчините доставят материал за рецептори, ензими и сигнални молекули
Каналът, през който преминават йоните, рецепторът, който улавя невромедиатор, и ензимът, който извършва химична реакция, са белтъчни структури. За образуването им клетките използват аминокиселини, които получаваме при разграждането на хранителните белтъци.
Аминокиселините са и изходни вещества за някои невромедиатори. Триптофанът участва в синтеза на серотонин, а тирозинът — в образуването на допамин и норадреналин. Самото производство се регулира от ензими, наличността на изходни вещества и активността на клетките. Ето защо количеството на дадена аминокиселина в едно хранене не може да се преведе директно в определено настроение.
Практическата основа е редовният прием на разнообразни белтъчни храни — риба, яйца, млечни продукти, месо, бобови растения, соя, ядки и семена.
Витамин B12 е необходим за поддържането на нервната система
Някои хранителни вещества са нужни в много малки количества, но недостигът им може да има съществени последици.
Витамин B12 е необходим за нормалното развитие, миелинизация и функциониране на централната нервна система. Той участва в реакции, свързани с обмяната на мастните киселини и прехвърлянето на метилови групи между молекулите.
При продължителен дефицит могат да се появят неврологични нарушения. Затова при съмнение за недостиг значение имат изследването, причината за дефицита и подходящото му коригиране. B12 се среща естествено основно в животински храни, а при изцяло растително хранене са необходими надеждни обогатени източници или добавка.
Други витамини и минерали също участват в нормалната работа на нервната система. Например магнезият, витамините B1, B6 и B12, ниацинът и биотинът имат установени роли в нея. Тези вещества работят в различни реакции, затова грижата за хранителния прием започва от цялостния режим и установените индивидуални нужди.
Подходящ продукт, който съдържа 3 форми на магнезий, вкл. бисглицинат и витамините от гр. B в активна форма:
Препоръчван продукт | Eqology Nordic Energy Booster Комплекс за енергия и жизненост с висока усвояемост – витамини, минерали и антиоксиданти, подкрепящи метаболизма, имунната и нервната система, костите, мускулите и клетъчната защита. |
Има ли хранителен режим, който запазва паметта?
Рибата, зеленчуците, бобовите растения, ядките, пълнозърнестите храни и зехтинът често се срещат в изследванията на храненето и когнитивното здраве. Те присъстват и в MIND — хранителен модел, който съчетава елементи от средиземноморското хранене и режима DASH.
Наблюдателни данни свързват по-близкото придържане към MIND с по-бавен когнитивен спад. За да проверят ефекта по-пряко, учени провеждат и тригодишно рандомизирано изпитване с 604 участници. И групата с MIND, и контролната група получават насоки за умерено ограничаване на калориите. Когнитивните резултати се подобряват и в двете групи, а разликата помежду им не е статистически значима.
Това поставя правилния мащаб на очакванията. Хранителният режим може да осигурява необходимите вещества и да подпомага метаболитното и съдовото здраве. Колко ще се промени паметта при конкретен човек зависи от повече обстоятелства, отколкото съдържанието на една чиния.
За да използва храната добре, мозъкът се нуждае и от движение и сън
До нервните клетки хранителните вещества достигат чрез кръвта. Затова съдовото здраве и регулирането на кръвната захар са част от грижата за мозъка. Диабетът и физическата неактивност са сред факторите, свързани с риска от деменция, върху които може да се въздейства.
Движението дава и по-конкретни резултати. В рандомизирано изпитване при по-възрастни хора след година редовно ходене учените измерват около 2% увеличение на обема на хипокампуса, област, която участва в паметта и ориентацията. Сънят от своя страна участва в укрепването на спомените и в способността да усвояваме нова информация.
Така въпросът „Какво храни мозъка?“ започва от храната и стига до начина, по който преминава денят. Рибата може да достави DHA. Яйцето — холин. Бобовите растения — белтъчини и други хранителни вещества. Разходката и сънят създават условия, в които мозъкът продължава да се приспособява към преживяното.
А когато утре разпознаете човек отдалеч, научите нещо ново или си спомните дума, която днес Ви е убягнала, зад този кратък момент ще стои работата на клетки, които непрекъснато получават енергия, поддържат структурата си и обменят сигнали.
