Подуване на корема, хранителна и хистаминова непоносимост – причини и решения

Подуването на корема е от често дискутираните теми напоследък сред тези, които са загрижени за своята визия и здраве. Причините могат да бъдат различни и винаги е уместно да се изследват с лекар, който да гледа на Вашето тяло комплексно.

Ще споделя кои по-често срещаните от тях, характерни за начина ни на живот в 21 век, както и ще разкажа и своята лична история и подходът за справяне с проблема – подуване на корема без преяждане и хранителна непоносимост при мен.

Причини за подуването на корема

Нека започна с това – кои са сред по-често срещаните причини за подуване на корема в типичния за 21 век начин на живот в България:

• Дисбактериоза или дисбиоза – нарушен баланс на чревната флора. Това простичко казано означава, че “добрите бактерии” са по-малко, което дава възможност за растеж на “лошите” и се получава дисбаланс. Представете си оркестър, в който някои инструменти липсват – резултатът е какафония, така е и в червата.
• Растеж на гъбички (дрожди) – като Кандида, Клостридиа и др. Някои от тях отделят и високи количества хистамин, което също води до перманентно подуване на корема.
• Хранителна непоносимост – когато консумацията на видове храни води до алергия от тип 3, отделяне на хистамин и подуване на корема.
• Пропускливи черва – когато чревната лигавица пропуска в кръвта част от чревното съдържимо. То няма място в кръвта, поради което имунната система се задейства и се отделят антитела, хистамин, а в организма се поддържа тих възпалителен фон.
• Дефицит на ензими;
• Хормонален дисбаланс;
• Други…

Опитах се накратко и на разбираем език да поднеса по-често срещаните причини за подуване на корема. Разбира се – хипотезите извън тях също не са малко, нито са за подценяване, но посочените по-горе касаят живота на почти всеки в 21 век.

Проблеми в чревния микробиом могат да доведат до акне, гъбички по ноктите и други неразположения, чиято причина няма и да помислим да търсим в червата, където се намира 70-80% от имунната система. А сега, нека ги разгледаме по-отблизо:

Пропускливи черва

Червата са орган, който не виждаме, за разлика от кожата в която се вглеждаме ежедневно, по която намираме несъвършенства и се борим с тях.

Хаосът в червата напомня за себе си с някои познати неразположения, като разстройство, запек, газове, лош дъх. Но ние свикваме с тях и започваме да ги приемаме, като нещо нормално. Така, вместо да търсим причините, гледаме да потискаме самите прояви.

За кожата, почти всяка дама знае, че играе ролята и на бариера, за ни пази от околната среда и да не допуска проникването на вещества от средата наоколо в тялото. Повечето от нас в един или друг момент са страдали от нарушаването на тази бариера.

Подобна роля има и чревната лигавица. През червата преминава храната, която приемаме, за да ни достави градивни вещества, за да сме силни, здрави, умни и тялото ни да бъде красив грам на душата! На финала – обработената храна напуска тялото.

Какво се случва, обаче, ако чревната лигавица стане пропусклива – бариерата се наруши?

При определени условия, чревната лигавица става пропусклива и през нея в кръвта навлизат вещества от чревното съдържание, които естествено нямат никакво място там. Това могат да са частички от неразградена храна, токсини, микроби и др.

А какво се случва, когато тези частици попаднат в кръвта, където изобщо не им е мястото?

Организмът реагира мигновено с имунен отговор – в т.ч. се произвеждат антитела и следва възпалителен процес. И тъй като синдромът на пропускливото черво е състояние, то и имунният отговор – поражда един постоянен възпалителен фон – тревога в организма.

Хранителната непоносимост

Хранителната непоносимост е естествено следствие на синдрома на пропускливото черво. Тя е налице, когато хранителни частички от чревното съдържимо преминат през нарушената бариера на лигавицата на пропускливите черва в кръвния поток.

Тя се диагностицира прецизно с измерване на количествата антитела към видове храни в кръвта. Логично е да имате непоносимост и към храните, които консумирате най-често.

Хубаво е отново да уточним, че става въпрос за алергия от тип 3 и тя е различна от алергията от тип 1. При алергията от тип 1 – имунната реакция е мигновена. Ако Ви ужили пчела и сте алергични – мястото се подува мигновено.

При хранителната непоносимост и алергията от тип 3 – реакцията е като ехо и настъпва по-бавно във времето. Съответно по-трудно се прави директната връзка – преди малко хапнах това и това, не се чувствам добре и имам непоносимост.

Затова – по-точни и за предпочитане са кръвните тестове, които количествено измерват образуваните антитела към видове храни.

Какво поражда синдрома на пропускливото черво?

Как е започнало всичко, та да се стигне до синдрома на пропускливите черва? Начинът на живот в 21 век е изключително предразполагащ, за да се докараме до там… консумацията на определени храни, токсини и инфекции.

Ето които са по-често срещаните причини, които във времето водят до синдрома на пропускливото черво:

• Консумацията на храни с глутен, млечни храни, захар, алергени и възпалителни храни като непокълнали зърна, рафинирани масла, синтетични хранителни добавки и др.
• Бактериална дисбиоза – това, с което започнах в началото – нарушаването на баланса на чревния микробиом – между добрите и лоши бактерии води до пропускливост на епителната бариера. В кръвта навлизат елементи, чието място не е там и следва имунен отговор.
• Токсини и тежки метали – в т.ч. антибиотици, пестициди, чешмяна вода, аспирин и НСПВС, консумация на наркотици и алкохол.
• Генетична предразположеност.

Изследвания за хранителна непоносимост и пропускливи черва

В лабораториите може да се направи кръвен тест за хранителна непоносимост. Цената варира според броя храни, за които се прави изследването. Откриването на хранителна непоносимост предполага и наличието на пропускливо черво.

Също важен и съществен е фецес теста. За целта в специален контейнер, който ще Ви дадат от лабораторията, трябва да отделите чиста проба от изпражненията. Към тестовете има и указания как да го направите.

По-надолу в текста ще видите и примерни резултати от тестове.

Високите нива на хистамин и хистаминова непоносимост

Високите нива на хистамина също водят до подуване на корема, а причините за това могат да са различни. Но на хистамина не следва да се гледа, като на “зло”, напротив. Хистаминът е протеин, който участва в различни значими процеси.

• Хистаминът е елемент на имунния отговор към алергени или наранявания;
• Хистаминът е невротрансмитер, който предава съобщения между мозъка и нервната система;
• Хистаминът стимулира производството на стомашна киселина, за да ни помогне да разграждаме и смиламе храната.

Проблем има, когато нивата на хистамина са твърде високи – над нужното за протичане на горе описаните процеси. Това се случва най-вече при следните ситуации:

• Синдром на пропускливото черво + хранителна непоносимост = имунен отговор
• Прием на храни, богати на хистамин;
• Ниски нива на ензима ДАО – диаминоксидаза.

Диаминоксидазата е ензим, който се произвежда от тялото, за да поддържа нивата на хистамин в здравословни граници. При някои хора този ензим не се синтезира в нужните количества, което води до по-високите нива на хистамин в организма.

Храни, богати на хистамин, които да избягвате

Освен всичко споменато до момента, за високите нива на хистамин могат да допринасят и определени храни, които го съдържат в по-високи дози. Такива са например доматите и спанака, както и рибата, ако е замърсена със съответните микроорганизми. Това реално са храни, които често присъстват на трапезата ни, като полезни.

Богати на хистамин са и т.нар. зрели храни, които зреят или ферментират. Такива са сирената, кашкавала, колбаси, бира, вино – особено червеното. А комбинацията от сирена и вино е меко казано хистаминова бомба. Ето храни, богати на хистамин, които да избягвате:

• Отлежали сирена, включително козе сирене;
• Сушени меса: бекон, салам, пеперони, меса за обяд и хот-дог;
• Сушени плодове: кайсии, сини сливи, фурми, смокини, стафиди;
• Ферментирали алкохолни напитки, особено вино, шампанско и бира;
• Ферментирали храни: кисело зеле, оцет, соев сос, кефир и други;
• Повечето цитрусови плодове;
• Ядки: орехи, кашу;
• Фъстъци; 
• Заквасена сметана;
• Пушена риба;
• Шоколад;
• Домати, спанак и патладжан.

Храни, подходящи при хранителна непоносимост

При хистаминова непоносимост е уместно да включите в менюто си:

• броколи, къдраво зеле, червено зеле и карфиол, краставици, тиквички, картофи, маруля, прясно цвекло, лук, чесън и репички.
• кореноплодни зеленчуци: копър, моркови, целина, пащърнак. В допълнение, следните храни също са с ниско съдържание на хистамин:
• Кратко отлежали сирена като крема сирене, извара, моцарела и рикота;
• Зърнени храни като ориз, царевица, киноа, спелта, овес, амарант и просо.

За по-пълноценно хранене без да мислите за хистамина консумирайте и следните храни и напитки:

• Варени яйца; 
• Готварски масла: зехтин, кокосово масло;
• Заместители на млечни продукти: кокосово мляко, оризово мляко, конопено мляко, бадемово мляко;
• Пресни плодове: манго, круша, диня, ябълка, киви, пъпеш, грозде;
• Пресни зеленчуци (с изключение на домати, спанак и патладжан);
• Прясно сварено месо или домашно птиче месо;
• Прясна бяла риба;
• Зърнени храни без глутен: ориз, киноа, царевица, просо, амарант, теф;
• Билкови чайове;
• Вода.

Храни, които са естествени антихистамини

Освен храни, които са богати на хистамин, които да избягване и храни, които не съдържат хистамин, има и храни, билки и подправки, които са естествени антихистамини и действат подобно на ДАО ензима.

Такива са храните, богати на витамин С. Те действат като антихистамини в организма чрез директно инхибиране на възпалителните клетки, които отделят хистамин. Т.е. предотвратяват синтезира хистамин.

Освен това, обаче – витамин C може и да спомогне за разграждането на вече освободен хистамин, т.е. при вече възникнала алергична реакция. Витамин С е и антиоксидант, което означава, че противодейства на възпалителния алергичен отговор.

Храни, богати на вит. С са чушките, брюкселското зеле, броколи, карфиол, зеле и кейл, спирулина и други.

Мащерката е билка, която съдържа много високи нива на витамин С и други противовъзпалителни съединения. Те работят заедно за блокиране на хистамина и за предотвратяване на освобождаването на хистамин от мастоцитите. Може да се използва и в кулинарията и като напитка (чай)

Джинджифилът е естествен антихистамин, който спомага и в борбата с наднорменото тегло (отслабването). Кресонът е много мощен антихистамин и може лесно да се използва в салати или задушен в кокосово масло и чесън, за да се намали освобождаването на хистамин от мастоцитите. 

Куркумата е подправка, която намалява възпалението. Нейният активен компонент куркуминът има противовъзпалително действие. Антиалергичните свойства се дължат на инхибиране на освобождаването на хистамин от мастоцитите.

Комбинирането на куркума с черен пипер може да увеличи бионаличността на куркумина с до 2000%. 

Храни като лук, зеле, чушки, горски плодове и ябълки съдържат кверцетин, който също действа, като естествен антихистамин. Той придава на някои от тези храни червеникав оттенък и има силно антиоксидантно действие.

Надявам се, че не сте стресирани и не се загубихте в превода!

Идеята ми не е да Ви стресирам, а напротив- да Ви събудя и да Ви напомня, че вичко, което приемаме ни влияе, а отровата е в дозата!

А ето и моята лична история

От доста години се опитвам да се храня здравословно, както и да водя пълноценен начин на живот в т.ч. хранене, движение, спорт. Но в един момент започна да ми прави впечатление едно характерно подуване на корема и не то не беше от преяждане.

Тъй като преди доста години – имах подобно подуване на корема в резултат на алергия, и сега предположих, че може да съм развила непоносимост, но не към добавки, защото не приемах, а към храна, която често попада в менюто ми, без да подозирам, че не ми понася.

Направих си два кръвни теста – един за алергия тип 1 и втори за алергия тип 3 или хранителна непоносимост. При алергия тип 1 – алергичната реакция е мигновена и с остра изява. Докато при алергия тип 3 или хранителна непоносимост – ефектът идва, като ехо – след дни и човек не прави директна връзка между конкретна храна и дадена реакция.

За моя радост и изненада – нямах алергия тип 1 към никой от тестваните елементи. Но хранителни непоносимости имах доста и това някак ме изненада, защото консумирах здравословни храни.

Тест за хранителна непоносимост (алергия тип 3 – IgG)

Ето и как изглеждат резултатите от теста за хранителна непоносимост. На първата страница има резюме по групи храни, а след това и в по-голяма конкретика:

Най-долу се вижда и цветовата легендата, тъй като за по-лесно възприемане на информацията – освен количествени стойности на антителата има цветна схема, както следва:

• зелено – ниско ниво на IgG – антителата са в границите от 0 до 9,99 μg/ml
• жълто – средно ниво на IgG- антителата са в границите от 10 до19,99 μg/ml
• червено – силно повишено ниво на IgG – количеството антитела са над 20 μg/ml

Мляко и яйца

Както се вижда от обобщението – първата група храни са млечните и яйцата – които обожавам и често са в менюто ми – прясно мляко, сирене, кашкавал, яйца. Шокиращо беше за мен да узная, че не ми понасят и че трябва да ги огранича:

Както виждате – тестовете са доста детайлни – не само, като видове млечни продукти, но и като тип белтъци в млякото. Наоример – долу в ляво – към Bos d 4 * (Алфа-Лакталбумин) нямам непоносимост – има зелена точна и стойност под ≤ 5,00 μg/ml, докато към друг белтък в кравето мляко: Bos d 5 * (Бета-Лактоглобулин) е висока – измерени са IgG антитела на стойност 27,63 μg/m.

Освен краве сирене, понякога взимам овче, биволско – и към тях имах непоносимост, само към козето, което недолюбвам – нямах измерени IgG антитела и се запътих към магазина да се снабдя. Но … за това после.

Относно яйцата, които обожавам – изглежда имах непоносимост и към белтъците и към жълтъците.

Месо, риба и морски дарове

Следващата група са месо и риба. Месо консумирам и слава богу нямам непоносимост, а по-късно разбрах, че към месото рядко има:

Зърнени храни и семена

Хляб не консумирам от години и бях шокирана да узная за тази непоносимост – виждате не само към глутена, но и към пшеницата, пшенични трици, лимец, който съм консумирала сигурно 2 пъти в живота си, сусам?!?! и рапично семе.

А имаше време, в което за здраве консумирах сусамов тахан – дали е било полезно за мен или съм си вредила. Рапичното семе пък съвсем не ми е ясно къде се съдържа, но това е положението.

Ядки и бобови растения

Тези, които виждате в червено, са най-консумираните от мен.

Плодове

В дена преди да направя теста си бях взела сок от ананас (на Пфанер). Точно към този плод ми излезе и непоносимост, може би защото скоро бях консумирала, макар и сок и все още е имало антитела. Самият сок, по-късно разбрах, че ми създава големи проблеми – без значение плодовете.

Зеленчуци

Кой би предположил, че може да има непоносимост към полезния чесън. Аз бях забелязала, че ми действа много зле и си мислех, че от него ми пада кръвното. Генерално го бях изключила, но се оказва, че не е само това.

Подправки и гъби

Слава Богу – само горчицата разваля картинката, а аз никак не обичам горчица.

Нови храни, кафе и чай

След първичния шок, както споменах – изтичах да си купя козе сирене и козе мляко и ограничих “лошите за мен храни”, към които имах непоносимост. Като, че ли ми се пооправи корема, докато не получих разстройство.

Продължавах да чета – докато не стигнах до хистаминовата непоносимост и не си дадох сметка, че диета на сирене, кашкавал и сок никак не е ОК. Започнах много да се наблюдавам.

Попаднах на сайта и видеата на д-р Тошков и за 2-3 дни изгледах абсолютно всички видеа. Поръчах си някои добавки и се обадих за час в Детокс център. За мой ужас до края на годината часове нямаше (беше май месец), а нямаше и график за догодина.

Нямаше как да чакам половин година и си записах първия възможен час при лекар в центъра – д-р Алексова. Изгледах и видеата в канала на центъра, правени от нея, ентусиазирах се още повече.

Съвсем случайно – от онези никак не случайни попадения – ме намери книгата “Метаболитният план”. Бях в книжарница, за да избера книжка за детски рожден ден. Набутах се в някакъв ъгъл и измежду морето от книги, като цветно петно – видях само тази книга.

Глътнах я за нула време – много разбрано и добре е написана. Пъзелът започна да ми се подрежда – това, което споделям в началото на статията. Реално започнах с един неясно от какво подут корем и тест за хранителна непоносимст, но с времето с четене и самонаблюдение – влязох в по-голяма дълбочина.

Прегледът при д-р Алексова в Детокс център

На прегледа разказах какво ме води в Детокс цнтър. Носих кръвни изследвания, които бях правила, както и тестовете за алергии и хранителна непоносимост. Д-р Алексова ми взе кръв от пръста – капчица, и я разгледа под микроскоп.

Това е интересно изследване, вече знаех за него – има видео в канала – може да се види какво има в кръвта. В моя случай червените кръвни телца не бяха, като малки сферички, а като монети – плоски и сплескани, залепени едно за друго, като гъсенички.

Д-р Алексова направи коментар какво още вижда и уточнението, че по вида на кръвните телца – може да се направи предположение за чревна дисбиоза. След това направих биорезонанс, който индикира проблеми, за които да се направят още изследвания, в т.ч. и за тежки метали.

Бях доста учудена, че имам тежки метали. Коментирахме, че може да е от амалгамни пломби в миналото и че може да се направи изследване с хелатор. Първо се минава през тоалетната по малка нужда, изпива се количество вода, хелаторът се влива венозно, престоява се време и се дава урина. Изследва се какви метали са извлечени и в какви количества.

Назначен ми бе и фецес тест, за да се види нивото на хистамин, ДАО ензима, зонулин (за пропускливи черва), бактерии и гъбички.

На следващия ден – оставих фецес проба и направих изследване за тежки метали с хелатор. Имаше и опция с нокти, но не беше подходяща в моя случай. Изследванията се правят Германия, а резултатите пристигат на мейл чрез клиниката.

Записах си час за вторичен преглед след месец, когато трябваше да имам и резултати от изследвания. Ето ги:

Резултати от теста за тежки метали

Резултатите потвърдиха нуждата от детокс от тежки метали, но оставихме това, като следваща стъпка. Детоксът може да е с добавки (по-бавно), а може и с вливания с хелатор – подобно на самото изследване.

Особеното тук е, че при детокса на тежки метали, наред с тях се извличат и други “полезни” елементи, които паралелно трябва да се добавят (внасят отново в организма), за да не са в дефицит. За тази детокс терапия ще споделя повече детайли, когато я започна.

Резултати от фецес теста

Лекарката беше изненадана, че бактериите ми бяха в норма – бактероиди, бифидубактерии, лактобацили и ешерихия коли. Предположи, че е възможно да съм пила нещо и аз потвърдих – една много хубава добавка – комбинация на пробиотик и спори.

Повишени, обаче са нивата на Клебсиела и по специално Клебсиела пневмоние – микроби, които могат да синтезират хистамин. При мен високите нива на хистамин са не бяха от хранителна непоносимост и храни, но и от този микроб, който произвежда хистамин.

Високи са и нивата на Клостридия и Кандида албиканс, както и на мазнините в изпражненията. Последното е индикатор, че не усвоявам мазнините, а това означава и мастноразтворимите витамини, като вит. Д.

Нивото на хистамина е ниско, но се вижда и защо – нивото на ДАО ензима е на горна граница – организмът се претоварва да го произвежда, за да балансира и това няма как да е до безкрай – ще се изтощи.

Високият зонулин очаквано потвърждава пропускливите черва. Ако помните – коментирахме, че глутенът може да провокира отделянето на зонулин от чревните клетки. 

Зонулинът е протеин, който участва в регулирането на чревната пропускливост, като модулира тесните връзки между клетките на чревната стена. Под въздействието на зонулина тези връзки се разхлабват и такава става възможно преминаването на хранителни остатъци и токсини в кръвта, което води до алергична и възпалителна реакция

Освен зонулина, разхлабването на тези връзки може да е в резултати на други фактори като инфекции, токсини, стрес и възраст. След като тези връзки се разхлабят или разрушат, пропускливостта на червата нараства.

Когато червата станат по-пропускливи от нужното, токсини, микроби, неразградени хранителни частици и други елементи могат да проникнат през чревната стена и да попаднат в кръвния поток.

Започнах с терапия за пропускливото черво. Д-р Алексова коментира, че лечението е бавно и след 3 месеца ще направим контролно изследване на зонулина, за да се потвърди, че се движим в правилна посока.

А ето и какво беше пояснението на резултатите от фецес теста:

Бактероиди в норма: Бактероидите принадлежат към групата от физиологични аеробни микроби населващи червата. Бактероидите присъстват в големи количества и са една от най-важните групи от физиологични микроби в червата. Намаленото количество е показателно за нарушение на микробиалната флора на червата.

Бифидобактерии в норма: Бифидобактериите принадлежат към окисляващите микроорганизми и съставляват значителна част от общата микрофлора на здравият и балансиран гастроинтестинален тракт.

Тези полезни бактерии имат множество здравно-протективни ползи, като формирането на защитна бариера срещу потенциално патогенните микроби, синтеза на късоверижни мастни киселини, които са важни за здравето на ентероцитите (чревните клетки) и стимулират GALT (чревно асоциирана лимфоидна тъкан), ферментиране на фибри, хранителни протеини и въглехидрати, и стимулират формирането на противотуморни и противовъзпалителни фактори.

Лактобацили в норма: Лактобацилите, така както Бифидобактериите принадлежат към окисляващите микроорганизми и съставляват значителна част от общата микрофлора на здравият и балансиран гастроинтестинален тракт.

Тези полезни бактерии имат множество здравно-протективни ползи, като формирането на защитна бариера срещу потенциално патогенните микроби, синтеза на късоверижни мастни киселини, които са важни за здравето на ентероцитите (чревните клетки) и стимулират GALT (чревно асоциирана лимфоидна тъкан), ферментиране на
фибри, хранителни протеини и въглехидрати, и стимулират формирането на противотуморни и противовъзпалителни фактори.

Ешерихия коли – в норма: Бактерията Е.коли принадлежи към физиологичните аеробни микроби в червата. Всяка промяна в посока твърде много или недостатъчно Е.коли е индикативна за нарушения в чревния биозом.

Ентерококи – в норма: Ентерококите, така като Лакто- и Бифидобактериите принадлежат към окислителните микроби. Нормалният растеж на Ентерококи индикира за добър баланс на полезната микрофлора и се свързва със здравни ползи за организма.

Повишени ентеробактерии: Увеличеното количество на Klebsiella / Enterobacter / Proteus показва недостатъчна колонизационна резистентност, нарушения на чревната флора, както и гнилостни процеси в червата. Тялото е подложено на действието на токсичните метаболитни продукти на тези микроорганизми.

Специфични причини за това повишаване са ниска резистентност на чревната мукоза, понижена антагонистична активност на бифидобактериите или прекомерен прием на хранителни вещества (протеини).

Специфични терапевтични подходи са елиминиране на причините: засилване на локалната телесна резистентност, заместване на храносмилателните ензими, стимулиране на жлъчния мехур, диета (по-малко протеини и мазнини, повече въглехидрати и диетични фибри) или антагонистичен подход (пробиотици, лактулоза).

Видове Клебсиела – повишени: Видове Клебсиела и по специално Клебсиела пневмоние са микроби, които могат да синтезират хистамин. В случай на свръхрастеж на тези потенциално потогенни бактерии, може да се свържат с повишена концентрация на хистамин в червата.

Повишеният растеж на Клебсиела пневмоние в тази проба индикира за липса на колонизационнау стойчивост, нарушен баланс на чревните микроби и вероятност за гнилостна активност в червата, която може да води до дразнимост и възпаление на чревната мукоза.

Клебсиела пневмоние може да бъде причинител на пневмония. Клебсиела пневмоние може временно да бъдат откривани в малки количества в червата. Ако те се развиват усилено и са усточиви, те могат да произвеждат токсични метаболити, което може да доведе до възпаление на чревната мукоза.

Терапевтичните подходи са:

• Причинни: Възстановяване на цялостта на чревната мукоза и бактериалната колония
• чрез използването на пребиотици, пробиотици и/или синбиотици.
• Диетични: При необходимост храненето трябва да се ревизира и промени.

Препоръчително е хранене богато на диетични фибри, и бедно на мазнини и захари.

Видове Морганела – негативни: Видовете Морганела и специално Морганела моргании са микроби, които може да синтезират хистамин в червата. В случай на повишен растеж на тези потенциално патогенни бактерии, мож да се асоциира с повишена концентрация на хистамин в червата.

Повишени клостридии: Повишеното количество клостридии в изпражненията показва гнилостни процеси в червата и вероятно повишено натоварване от токсични метаболитни продукти.

Специфични причини за това увеличаване може да са прекомерен прием на специфични макронутриенти (протеини и мазнини) като следствие от небалансирана диета (например кетогенна диета на Аткин) и/или нарушения в храносмилането и/или нарушена абсорбция.

Специфични терапевтични подходи са елиминиране на причините (заместване на храносмилателните ензими; стимулиране на функцията на жлъчния мехур и жлъчния поток); диета (по-малко протеини и мазнини, повече качествени комплексни въглехидрати и диетичнифибри); антагонистичен подход (пробиотици); специфичен подход (напр. антибиотици) ихигиенен подход (колон хидротерапия).

Ешерихия коли-Биоваре – в норма: Щамовете Е.коли-Биоваре са вид Е.коли, които нормално не се установяват в червата. Има няколко различни дисбиотични вида Е.коли, като хемолитична, мукоидна, раф и лактозо-негативна.

Не е необичайно откриването на хемолитична или мукоидна Е.коли едновременно с дефицит наполезна Е.коли и алкално рН.

Видове Псевдомонас – негативни: Бактериите Псевдомонас принадлежат към група от т.нар. “не-ферментиращи бактерии”. Тези бактерии са често срещани, но не принадлежат към физиологичната флора на хората. Ако в човешка чревна проба се открие щам Псевдомонас, това е индикативно за дисбаланс на чревната флора.

Профилактиката с пробиотици може да предпази от колонизация и да забави отключването на Псевдомонасна инфекция.

Кандида албиканс – позитивна: Гъбичките нормално могат да бъдат открити в малки количества по кожата, в устата и кожно-лигавичните пространства. Свръхрастежа на гъбички може образно да зарази всеки орган/система и може да причини разнообразие от симптоми, както вътре гастро-интестиналния тракт, така и отвън.

В много от случаите може да предизвика съмнения за патогенен агент. Гъбичната диария се асоциира с широк спектър антибиотични лечения или изменение на имунната система на пациента.

Симптомите може да включват коремна болка, крампи и раздразнение. Откриването на кандида албиканс в тази проба индикира за липса на колонизационна устойчивост, нарушение на чревната микробиална колония (дисбиоза напр. след антибиотично лечение) и отслабена имунна система.

Пациентът може да е подложен на токсични метаболити освободени от гъбичките. Навлизането на кандида в мукозите може да причини възпаление. Свръхрастежът на Кандида албиканс, също така може да се свърже с имуносупресорна терапия (химиотерапия, СПИН или други терапии), използване на антибиотици, диабет или в следствие начин на живот:

• Повишена консумация на рафинирани въглехидрати и захар;
• Повишена употреба на алкохол;
• Прием на орални противозачатъчни лекарства;
• Лечение с кортикостероидни препарати;
• Стресов начин на живот.

Популярните симптоми на Кандида са:

• Кожни гъбички и такива на ноктите (т.нар. крак на атлета или гъбички на палеца)
• Чувство на умора и изтощение, или страдане от хранична умора и фибромиалгия;
• Храносмилателни симптоми, като подуване, запек или диария;
• Автоимунни заболявания, като тиреоидит на Хашимото, ревматоиден артрит, улцерозен колит, лупус, псориазис, склеродермия или мултиплена склероза;
• Трудност за концентрация, нарушена памет и фокус, дефицит на вниманието и хиперактивност, “мозъчна маглявина”;
• Кожни симптоми, като псориазис, екзема, копривна треска, мравучкане;
• Раздразнителност, смяна на настроенията, подтиснатост или депресия;
• Вагинални инфекции, уринарни инфекции, анален или вагинален сърбеж;
• Тежки сезонни алергии или сърбеж в ушите;
• Силна нужда от консумация на захар или въглехидрати.

Терапевтичната цел е да се установи и по възможност премахне основната причина. Подходящо е хранене подпомагащо физиологичната чревна среда (хранене богато на диетични фибри и бедно на захар/веглехидрати, прием на пробиотици).

В рамките на една седмица от получаване на резултатите, може да се придприеме тестване за антимикотична чувствителност, което осигурява допълнителна терапевтична информация и подходящ терапевтичен протокол (антимикотични лекарства).

Видове Кандида (не-албиканс) – позитивна: Гъбичките нормално могат да бъдат открити в малки количества по кожата, в устата и кожно-лигавичните пространства. Свръхрастежа на гъбички може образно да зарази всеки орган/система и може да причини разнообразие от симптоми, както вътре гастро-интестиналния тракт, така и отвън.

В много от случаите може да предизвика съмнения за потегенен агент. Гъбичната диария се асоциира с широк спектър антибиотични лечения или изменение на имунната система на пациента.

Симптомите може да включват коремна болка, крампи и раздразнение. Откриването на видове Кандида в тази проба индикира за липса на колонизационна устойчивост, нарушение на чревната микробиална колония (дисбиоза напр. след антибиотично лечение) и отслабена имунна система.

Пациентът може да е подложен на токсични метаболити освободени от гъбичките. Навлизането на кандида в мукозите може да причини възпаление.

Свръхрастежът на видове Кандида, също така може да се свърже с имуносупресорна терапия (химиотерапия, СПИН или други терапии), използване на антибиотици, диабет или вследствие начин на живот:

• Повишена консумация на рафинирани въглехидрати и захар;
• Повишена употреба на алкохол;
• Прием на орални противозачатъчни лекарства;
• Лечение с кортикостероидни препарати;
• Стресов начин на живот.

Популярните симптоми на Кандида са:

• Кожни гъбички и такива на ноктите (т.нар. крак на атлета или гъбички на палеца)
• Чувство на умора и изтощение, или страдане от хранична умора и фибромиалгия;
• Храносмилателни симптоми, като подуване, запек или диария;
• Автоимунни заболявания, като тиреоидит на Хашимото, ревматоиден артрит, улцерозен колит, лупус, псориазис, склеродермия или мултиплена склероза;
• Трудност за концентрация, нарушена памет и фокус, дефицит на вниманието и хиперактивност, “мозъчна маглявина”;
• Кожни симптоми, като псориазис, екзема, копривна треска, мравучкане;
• Раздразнителност, смяна на настроенията, подтиснатост или депресия;
• Вагинални инфекции, уринарни инфекции, анален или вагинален сърбеж;
• Тежки сезонни алергии или сърбеж в ушите;
• Силна нужда от консумация на захар или въглехидрати.

Терапевтичната цел е да се установи и по възможност премахне основната причина. Подходящо е хранене подпомагащо физиологичната чревна среда (хранене богато на диетични фибри бедно на захар/въглехидрати, прием на пробиотици).

В рамките на една седмица от получаване на резултатите, може да се предприеме тестване за антимикотична чувствителност, което осигурява допълнителна терапевтична информация и подходящ терапевтичен протокол (антимикотични лекарства).

Алкално рН: Алкалното рН във фецеса показва нарушения на чревната екология. Това може да се дължи на големи количества гнилостни бактериални метаболитни продукти (биогенни амини, амоняк, хидроген сулфид) от E. coli, ентеробактерии и/или клостридии.

Ниското ниво на полезна флора и на диетични фибри и нишесте може да доведе до понижено производство на късоверижни мастни киселини, което може да предизвика повишаване на рН на фецеса.

Специфични терапевтични подходи са елиминиране на причините: заместване на храносмилателни ензими; стимулиране на жлъчния мехур; диета (по-малко протеини и мазнини, повече комплексни въглехидрати и фибри) и подпомагане (напр. пробиотици).

Повишено съдържание на мазнини: Увеличеното съдържание на мазнини (стеаторея) в изпражненията показва нарушения при храносмилането и абсорбцията на мазнини. Организмът може да претърпи загуба на енергия, мастноразтворими витамини и есенциални мазнини.

Повишената наличност на мазнини в червата може да доведе до „гнилостна диспепсия”. Причини за стеатореята са прекомерна консумация на мазнини, нарушения при храносмилането на мазнините (дефицит на жлъчни киселини или затруднен жлъчен поток) и/или нарушения при абсорбцията на смлените мазнини (малабсорбция, дължаща се на мукозно възпаление).

За да се изготви диференциална диагноза, е необходим анализ на жлъчните киселини. Специфични терапевтични подходи са елиминиране на причините (намаляване на консумацията на мазнини), подобряване на храносмилането на мазнините (стимулиране на жлъчния мехур) и заместване на храносмилателните ензими.

Понижено водно съдържание: Пониженото водно съдържание във фецеса показва хранителни или храносмилателни нарушения и може да доведе до сгъстяване на съдържанието на дебелото черво, забавяне на преминаването му през червото и запек.

Причини за това намалено съдържание на вода са ограничен прием на течности или намалена чревна подвижност. Специфични терапевтични подходи са диети: поне 8 чаши дневен прием на течности (½ галон) и по-голям прием на диетични фибри.

Калпротектин нормални стойности: Калпротектинът е калций- и цинк-свързващ протеин с антибактериални свойства, основен компонент на неутрофилните гранулоцити и макрофагите. Той е показател за остри или хронични възпалителни процеси на чревната мукоза и се използва за разграничаване на органичната и функционалната диария.

ДАО повишен: Ензимът диаминооксидаза се произвежда от ентероцитите в тънкото черво и инактивира хистамина. Храните, съдържащи хистамин, се “обезвреждат” в червата, доколкото е възможно, при здравите хора.

Повишаване на активността на ДАО се наблюдава при силно хистаминово натоварване и трябва винаги да се прави връзка със силните клинични симптоми (например раздразнение на кожата, главоболие, мигрена, хрема, подуване на лигавицата на носа, затруднено дишане, астма, газове, ниско кръвно налягане, тахикардия, аритмия, дисменорея или диария), както и с нивото на хистамин при дадения пациент.

Наличието на хистаминова непоносимост е малко вероятно, но тя не трябва да бъде изключвана напълно.

Повишени нива на зонулин: Зонулинът е протеин, който участва в регулирането на чревната пропускливост, като модулира тесните връзки между клетките на чревната стена. Зонулинът се свързва със специфични рецептори на епителните клетки и активира биохимични процеси, увеличаващи пропускливостта между чревните клетките. Този феномен е наречен „пропускливо черво”.

Последствията от това са, че хранителни компоненти, различни елементи на чревното съдържание, както и различни вещества, изградени в мукозните клетки, преминават пре чревната бариера, което може да причини и/или ускори процеси на възпаление, алергии,ентеротоксикоза, както и автоимунни заболявания – като цьолиакия, диабет тип 1, множествена склероза или ревматоиден артрит.

Повишените нива на Зонулин са надежден индикатор за откриване на възпаление на червата. Това състояние, задействано от повишените нива на зонулина, предхожда някои вторични заболявания, познати също като „Синдром на пропускливото черво”.

Приемът на пробиотици по време на острата фаза е в състояние да подобри целостта на чревната лигавица. По време на фазата на ремисия на автоимунните заболявания или хроничните възпалителни заболявания на червата, повишените нива на зонулин може да се нормализират.

Следва продължение

Ще споделя за резултатите от контролните изследвания и мнението на д-р Алекова, като измине тримесечния период на прием на добавки – за пропускливите черва и гъбички.

Красотата започва отвътре

Надявам се, споделяйки своя опит, да Ви провокирам да се вгледате отвътре, ако разпознавате свои проблеми в описаното от мен и да започнете да се самонаблюдавате. Можете да започнете с книгата “Метаболитният план”. Аз купих 10 броя и ги подарих на близките скъпи хора.

При необходимост – можете да се консултирате и със специалист. Умишлено не споменавам какво пия, за да не провокирам безразборно самолечение, макар и някой добавки да бих препоръчала с ръка на сърцето. Вероятно ще добавя информация за някои от тях.