„Закуска за сърцето“: как Lp(a), генетиката и ранната диагностика превръщат превенцията в осъзнат избор

Ранна декемврийска сутрин. Въздухът е студен, улиците още притихват под първите светлини на деня, а в зала „Шекспир“ на Гранд Хотел Милениум София вече се събира публика с една обща нагласа – да говорим за сърцето. Не като абстрактен медицински термин, не само като орган, а като център на живота, на избора, на отговорността към самите нас.

„Закуска за сърцето“ не е просто поредното корпоративно или здравно събитие. Още от първите думи в залата се усеща, че темата този път няма да остане само в статистиката, графиките и медицинските протоколи. Тук се говори за лични съдби, за рискове, които често остават невидими, за превенция, която не може да бъде отложена за „по-подходящ момент“.

Организирана от Фондация „Сърце до сърце за България“, C-TEAM и „Новартис България“, срещата събира на една сцена медици, мениджъри, експерти по здравна икономика и хора, които носят собствения си опит като доказателство, че животът може да се преобърне за миг – и че точно затова информираността и профилактиката са въпрос не на удобство, а на оцеляване.

Темата на събитието надхвърля класическите разговори за „здравословен начин на живот“. Тя засяга онези „тихи“ рискове, които не болят, не дават ранни сигнали, но могат да се окажат фатални – като генетичните фактори, скритите липидни маркери, хроничния стрес, съвременния ритъм на работа. И поставя един неудобен, но изключително важен въпрос: наистина ли се грижим за сърцето си, или просто разчитаме на късмета?

Тази закуска започва с кафе, но много бързо се превръща в разговор за живота – такъв, какъвто е, с неговата крехкост, с неочакваните обрати и с възможността да поемем отговорност, преди да е станало късно.

Личната история: когато Сърцето говори

В цялото си великолепие на сцената се изправи жена, която не говореше като лекар, не говореше като лектор, не говореше като експерт. Тя говореше като човек, преминал през изпитание, което пренарежда целия живот.

Тя започна спокойно, но с осезаемо вълнение. Разказа как преди години е преминала през онкологично заболяване – открито навреме, лекувано успешно. Именно тогава започва нейната по-съзнателна грижа за здравето – редовни профилактични прегледи, по-отговорен начин на живот, без страх, но с внимание. Всичко изглеждало под контрол. До момента, в който сърцето ѝ дава първия сериозен сигнал.

Петък следобед. Обикновен работен ден. Планове за уикенда. Внезапно неразположение и болка в раменете я отвеждат в болница. Първоначалните изследвания не показват нищо тревожно. Един млад лекар обаче взема ключово решение – настоява за допълнително изследване на сърдечни маркери. Малко по-късно резултатът променя всичко. Оказва се, че има сериозен сърдечносъдов проблем.

Последвалата коронарография показва 95% стеснение на съдовете и ствола на сърцето – изключително висок риск. Назначена е спешна отворена сърдечна операция. Поставени са пет байпаса. Животът ѝ прави рязък завой. Големият въпрос се появява естествено: как се стига дотук, когато смяташ, че живееш „здравословно“?

След операцията тя спазва стриктно всички медицински препоръки. Лекарства, режим, движение, контрол. Учи се да живее наново – по-внимателно, по-осъзнато, с повече грижа към себе си. И вярва, че най-трудното е останало зад гърба ѝ. До втория сърдечносъдов инцидент няколко години по-късно.

Тогава стресът вече е постоянна част от ежедневието ѝ – динамична работа, висока отговорност, напрежение. Ново спешно постъпване в болница. Оказва се, че част от байпасите са запушени. Следва нова интервенция. И отново въпросът „Защо?“ остава без ясен отговор.

Започва дълъг път на допълнителни изследвания. Този път – отвъд стандартните показатели. Генетични тестове. Разширен липиден профил. Там излиза наяве един „тих“ рисков фактор, за който малко хора са чували – липопротеин(a). Неговите стойности при нея са силно завишени. Наследствен фактор, който не се улавя в рутинните изследвания, трудно се повлиява, а същевременно носи висок риск от инфаркти и съдови инциденти.

Новината е тежка, но не я пречупва. Напротив – тя решава да работи върху всичко, което е под неин контрол. Движение. Сън. Намаляване на стреса. Баланс между работа и почивка. Спортът се превръща не просто в навик, а в терапия. Погледът към живота се променя. И страхът постепенно отстъпва място на осъзнатостта.

Движението: Извор на Живот – енергия, регенерация и дълголетие

Най-силният момент от разказа ѝ идва, когато споделя, че вече не може да се върне назад, за да провери каква точно е била наследствеността при родителите ѝ. Но може да направи нещо много по-важно – да предаде знанието напред. Да насърчи детето си да бъде информирано, да следи рисковете си, да не разчита на „младостта“ като защита. За нея информираността вече не е абстрактно понятие. Тя е въпрос на живот.

„Приемам случващото се, но не се примирявам. Работя върху това, което зависи от мен. Вярвам в медицината. И вярвам, че животът е дар, за който си струва да се бориш всеки ден.“ – сподели тя.

Липопротеин(a) – невидимият рисков фактор, който стандартните изследвания пропускат

След емоционалния разказ на смелата и откровена дама думата пое проф. д-р Арман Постаджиян – с фокус върху онзи „тих“ рисков фактор, който дълго време остава извън рутинните профилактични изследвания, а всъщност носи сериозен сърдечносъдов риск – липопротеин(a).

Lp(a) е частица от семейството на атерогенните липопротеини, структурно подобна на LDL холестерола, но с допълнителен протеинов компонент – аполипопротеин(a).

Именно тази структура го прави особено опасен, защото съчетава в себе си силно атерогенен и тромбогенен потенциал. Повишените му стойности са независим, наследствен рисков фактор, който значимо увеличава вероятността от инфаркт, исхемичен инсулт, аортна стеноза и преждевременна сърдечносъдова смърт.

За разлика от „класическия“ холестерол, върху който начинът на живот оказва силно влияние, Lp(a) е предимно генетично обусловен.

Диета, движение и медикаментозна терапия могат да подобрят цялостния липиден профил, но не могат да елиминират вродения риск, свързан с високия липопротеин(a).

Именно затова той често остава „скрит“ – човек може да има добри стойности на LDL, HDL и триглицериди, и въпреки това да носи значително повишен сърдечносъдов риск.

Данните, представени по време на лекцията, показват, че около 20% от населението в световен мащаб – приблизително 1.5 милиарда души – имат повишени стойности на липопротеин(a).

При хората с вече диагностицирано атеросклеротично сърдечносъдово заболяване този дял е още по-висок – приблизително всеки четвърти, а при преждевременни инфаркти и инсулти – всеки трети.

Особено внимание бе обърнато на т.нар. „сива зона“ на липопротеин(a) – стойности между 30 и 50 mg/dL, при които рискът вече се повишава, но често бива подценяван, тъй като стандартните липидни показатели изглеждат „в норма“.

Проф. Постаджиян ясно подчерта и кои групи хора задължително трябва да бъдат изследвани за липопротеин(a):

• лица с фамилна анамнеза за преждевременно сърдечносъдово заболяване;
• пациенти с преждевременно настъпил инфаркт или инсулт;
• хора с умерен до висок общ сърдечносъдов риск;
• пациенти с високи стойности на LDL холестерол, които не се повлияват адекватно от терапия;
• както и всички възрастни поне веднъж в живота си, като част от цялостната оценка на сърдечносъдовия риск.

България и сърдечносъдовият риск – тревожна картина на преждевременни инциденти

От национална гледна точка представените данни очертават изключително тревожен профил за България. Страната ни е сред държавите с най-висока честота на преждевременна изява на атеросклеротични сърдечносъдови заболявания – т.е. инфаркти и инсулти, настъпващи преди 55-годишна възраст при мъжете и преди 65 години при жените.

Причините са комплексни и се наслагват една върху друга: артериална хипертония, липидни нарушения, тютюнопушене, захарен диабет, наднормено тегло, хроничен стрес, нарушения на съня, замърсяване на въздуха и – в значим процент от случаите – генетични фактори като повишен липопротеин(a).

Тази комбинация превръща сърдечносъдовите заболявания в не просто медицински, а социален и икономически проблем, засягащ активната работоспособна част от населението.

Световната статистика: защо превенцията вече не може да бъде отлагана

В глобален план сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смърт в света. През 2022 г. от тях са починали приблизително 19.8 милиона души, като:

• 9.24 милиона – от исхемична болест на сърцето;
• 3.54 милиона – от исхемичен инсулт;
• останалите – от други форми на съдови и сърдечни усложнения.

В сравнение с 1990 г., когато смъртните случаи са били около 12.4 милиона годишно, ръстът е драматичен. Очакванията са до 2030 г. броят им да надхвърли 22 милиона души годишно.

Особено силно въздействие оставя фактът, че на всеки 60 секунди в света приблизително 24 души загиват от исхемична болест на сърцето или исхемичен инсулт.

Основното медицинско послание: информираното изследване спасява животи

В своята лекция проф. д-р Арман Постаджиян формулира едно ясно и категорично послание: добрите стойности на „обикновения“ холестерол не са гаранция за нисък сърдечносъдов риск, ако не се познават всички ключови биомаркери, включително липопротеин(a).

Истинската превенция започва не от предположенията, а от измерването, правилната оценка на риска и персонализирания медицински контрол – особено при хората с фамилна обремененост и при преждевременно настъпили сърдечносъдови инциденти.

Цената на едно сърдечно събитие: д-р Славейко Джамбазов за икономиката на превенцията

След медицинската рамка на риска, разговорът естествено премина към друг, често подценяван аспект на сърдечносъдовите заболявания – тяхната реална икономическа тежест.

Темата бе разгледана от д-р Славейко Джамбазов, изпълнителен директор на HTA (Health Technology Assessment), който представи данни за това как инфарктите, инсултите и хроничните съдови заболявания влияят не само върху здравната система, но и върху цялата икономика.

Според представените анализи, разходите за сърдечносъдовите заболявания далеч не се изчерпват с лечението в болницата. Те включват:

• спешна помощ и хоспитализация,
• интервенционални процедури,
• дългосрочна медикаментозна терапия,
• рехабилитация,
• продължителни болнични,
• загубена работоспособност,
• ранно пенсиониране,
• както и тежките социални разходи, свързани с инвалидизацията.

Особен акцент бе поставен върху т.нар. непреки разходи, които често надвишават преките медицински. Това са загубите от отсъствия от работа (абсентизъм), от намалена продуктивност на работното място (презентизъм), от напуснали активната възраст поради заболяване хора, както и от преждевременната смърт.

Д-р Джамбазов подчерта, че преждевременните сърдечносъдови събития имат най-тежък икономически ефект, защото засягат хора в активна трудоспособна възраст. Един инфаркт при 40–50 годишен човек не означава само медицински проблем, а загуба на десетилетия активен принос към икономиката, семейството и социалната система.

Анализите показват, че инвестицията в ранна диагностика, профилактика и контрол на рисковите фактори е икономически по-ефективна от лечението на вече настъпили инциденти. Всеки лев, вложен в превенция, спестява в пъти повече разходи за болнично лечение, рехабилитация и социални плащания в по-късен етап.

В контекста на сърдечносъдовия риск д-р Джамбазов акцентира и върху значението на навременното откриване на „скритите“ рискови фактори, включително липопротеин(a), тъй като преждевременното идентифициране на високорисковите пациенти позволява много по-ефективно разпределение на ресурсите в здравната система.

Основното му послание бе ясно: превенцията не е разход, а инвестиция – в здравето на хората, в устойчивостта на икономиката и в стабилността на обществото.

„Сърце до сърце за България“ – когато превенцията се превръща в мисия

В центъра на „Закуска за сърцето“ стоеше не само науката, не само медицината и не само икономиката на превенцията. В основата на цялото събитие беше каузата – онази тиха, но дълбока работа, която се върши далеч от прожекторите и статистиката. Именно за нея говори Елица Хадживълчева, председател на Фондация „Сърце до сърце за България“.

Тя сподели, че мисията на фондацията е да скъси дистанцията между медицинската експертиза и обикновения човек, между болничния коридор и ежедневния живот. Защото сърдечносъдовите заболявания не започват в реанимацията – те започват много по-рано, в начина ни на живот, в липсата на информираност, в подценения риск, в отлагането на профилактиката.

Фондацията работи активно за:

• повишаване на информираността за сърдечносъдовите рискови фактори;
• насърчаване на ранната диагностика;
• подкрепа на пациенти и техните семейства;
• образователни кампании сред млади хора и работещи в активна възраст;
• партньорство с медицински специалисти, институции и отговорни компании.

По думите на Елица Хадживълчева, най-големият проблем не е липсата на съвременна медицина, а липсата на навременна информираност и лична ангажираност към собственото здраве. Много хора стигат до лекар едва когато симптомите вече са тежки, когато болестта е напреднала и когато възможностите за истинска превенция са пропуснати.

Особено силен акцент тя постави върху поколенческата отговорност – това, което знаем днес за рисковете, трябва да бъде предадено на децата ни. Не чрез страх, а чрез знание. Не чрез забрани, а чрез осъзнат избор. Защото генетичната предразположеност не може да бъде премахната, но информираността може да промени съдбата.

Символиката на името „Сърце до сърце“ не е случайна – тя изразява точно тази близост между лекаря и пациента, между експерта и човека, между науката и ежедневието. Фондацията създава пространство, в което пациентът не е просто случай от статистиката, а личност с история, страхове, надежди и право на информиран избор.

Нейното послание към публиката бе ясно и силно: грижата за сърцето не започва, когато се появи болката. Тя започва тогава, когато изберем да бъдем информирани, отговорни и активни към собственото си здраве.

Какво още можем да направим за сърцето си – отвъд изследванията и диагнозите

Когато говорим за превенция на сърдечносъдовите заболявания – особено в контекста на генетични рискови фактори като липопротеин(a) – най-важното е едно: не можем да променим гените си, но можем да променим средата, в която те „се проявяват“, това, което науката нарича – епигенетика!

Епигенетика: Как начинът на живот влияе върху гените – силата е в нашите ръце!

Именно тук започва истинската грижа за сърцето – в ежедневните решения, които натрупват ефект във времето. А моят избор е Eqology Pure Arctic Oil Heart & Energy и никак не се шегувам 🙂

Толкова много бутилки, наистина! Но, не – това не е магазин, а моят избор за мен и моето семейство – хората, които обичам – съпруга ми и децата, сестра ми, майка ми и баща ми!

Защо обаче, и как Омега 3 помага в този случай?

1. Контролът на възпалението – ключов, но често подценяван фактор

Хроничното нискостепенно възпаление е общ знаменател между атеросклерозата, тромбозите, инсулиновата резистентност и ускореното съдовото стареене.

Атеросклероза: Тихата опасност в артериите – как да се предпазим

Омега-3 мастните киселини (EPA и DHA) са сред най-добре проучените природни противовъзпалителни молекули със сърдечносъдов защитен ефект. Те:

• намаляват възпалението в съдовата стена;
• подобряват функцията на ендотела;
• редуцират триглицеридите;
• понижават склонността към тромбообразуване;
• стабилизират атеросклеротичните плаки.

При хора с повишен Lp(a) това има особено значение, защото този липопротеин не само участва в образуването на плаки, но и увеличава склонността към съсирване. Омега-3 не понижават самия Lp(a), но значително намаляват „почвата“, върху която той създава съдови инциденти.

2. Клетъчната енергия – невидимият фактор за здраво сърце

Сърцето е най-енергоемкият орган в тялото. Нарушената митохондриална функция, оксидативният стрес и дефицитите на ключови кофактори директно се отразяват на сърдечния мускул.

Тук ключова роля играе коензим Q10 (убиквинол) – молекула, без която производството на клетъчна енергия (ATP) буквално спира. С напредване на възрастта, както и при хора, приемащи статини, нивата на Q10 спадат.

Комбинацията от Омега-3 и биологично активен убиквинол подпомага:

• енергийната ефективност на сърдечния мускул;
• защитата срещу оксидативен стрес;
• по-добрата поносимост към физическо натоварване;
• възстановяването след съдов инцидент.

Митохондриите: източник на клетъчна енергия с ключова роля в процесите на стареене, метаболизъм и клетъчно здраве

3. Витамин D и съдовият тонус

Витамин D3 отдавна не се разглежда само като „витамин за костите“. Неговите дефицити се свързват с повишен риск от:

• хипертония,
• инсулинова резистентност,
• възпаление,
• сърдечносъдови инциденти.

В умерени, физиологични дози той участва в регулацията на съдовия тонус, имунния баланс и метаболитното здраве – фактори, които косвено влияят и върху риска при хора с Lp(a).

Ролята на висококачествената Омега-3 формула в практическата превенция

В контекста на всичко това, в съвременната превантивна стратегия при повишен сърдечносъдов риск се търсят формули, които комбинират противовъзпалителната защита на Омега-3 с подкрепа за клетъчната енергия и антиоксидантния баланс.

Пример за такава синергична формула е Pure Arctic Oil Heart & Energy – пълноспектърно рибено масло от 100% прясна арктическа дива треска с проследим произход, обогатено с:

• EPA + DHA – общо 1420 mg в дневна доза от 10 ml, количество, което отговаря на кардиопротективните дози в клиничните проучвания;
• убиквинол (коензим Q10) – 50 mg, в най-биоактивната му форма;
• витамин D3 – 20 µg (400% NRV);
• студено пресован био зехтин екстра върджин – източник на допълнителни полифеноли;
• сертифициран устойчив риболов (MSC сертификат).

Този тип формула не „лекува“ генетичния риск, но работи именно там, където Lp(a) нанася най-големите щети – възпаление, тромбоза, ендотелна дисфункция и енергиен дефицит на сърдечния мускул.

Важно предимство на формули като Pure Arctic Oil Heart & Energy е не само количеството на Омега-3, но и формата, в която те се съдържат. В конкретния случай Омега-3 мастните киселини са в естествената си триглицеридна форма – формата, в която се срещат и в рибата.

Именно тази форма се отличава с по-добра бионаличност и по-висока степен на усвояване в сравнение с етилестерните и някои реестерифицирани форми.

Допълнително, Омега-3 са разтворени в студено пресован био зехтин екстра върджин, който е естествено богат на полифеноли – мощни антиоксиданти с доказан защитен ефект върху ендотела, липидния баланс и възпалителните процеси в съдовата стена.

Тази комбинация създава двойна защита: от една страна – противовъзпалителният и антиагрегантен ефект на EPA и DHA,
а от друга – антиоксидантната подкрепа на полифенолите от зехтина.

При генетични рискове като липопротеин(a) не съществува едно „вълшебно“ решение. Но съществува добре изградена система от малки, последователни действия, които реално намаляват вероятността от тежки събития.

Ролята на витамин D3 и K2 в съдовата превенция

В контекста на сърдечносъдовата превенция все по-ясно се очертава и синергията между витамин D3 и витамин K2.

Витамин D3 подпомага калциевия метаболизъм, имунния баланс и съдовия тонус, но без достатъчно витамин K2 калцият може да се отлага на неправилни места – включително в съдовата стена.

Витамин D3 и K2 – Златният дует за здрави кости и артерии

Именно K2 активира протеините (остеокалцин и matrix Gla-protein), които „насочват“ калция към костите и зъбите и го отдалечават от артериите.

Тази двойка има особено значение при хора с:

• повишен сърдечносъдов риск,
• фамилна обремененост,
• артериална хипертония,
• атеросклероза,
• както и при хора, които приемат витамин D дългосрочно.

Комбинацията Омега-3 + коензим Q10 + витамин D3 + витамин K2 покрива едновременно:

• възпалението и тромботичния риск (Омега-3),
• клетъчната енергия на сърдечния мускул (Q10),
• калциевия баланс и съдовата еластичност (D3 + K2).

Това не лекува генетичните рискови фактори като липопротеин(a), но значително подобрява средата, в която този риск се проявява, и е част от интелигентната, дългосрочна грижа за сърцето.

Сърцето не чака!

„Закуска за сърцето“ не беше просто събитие. Беше напомняне. Беше разговор, който рядко водим навреме – за крехкостта на здравето, за невидимите рискове, за цената на отлагането и за силата на информирания избор.

Между личната история на пациента, научните факти за липопротеин(a), икономическата реалност на заболяванията и обществената мисия на фондацията се очерта една категорична истина: сърдечносъдовите заболявания не са внезапни – те са дълго подготвяни.

Това, което прави темата толкова болезнено актуална, е именно тишината, с която започва болестта. Без болка. Без сигнали. Без усещане за опасност. Докато един ден сърцето не постави своята граница. И тогава вече говорим не за превенция, а за оцеляване.

Съвременната медицина разполага с инструменти, знания и технологии, които могат да спасят животи – но само ако им дадем шанс навреме. Липопротеин(a), генетичният риск, ранната диагностика, контролът на стреса, движението, сънят, храненето – всичко това не са абстрактни понятия, а конкретни решения, които вземаме или отлагаме всеки ден.

Каузата „Сърце до сърце за България“ ни напомня, че превенцията не е индивидуален лукс, а обществена отговорност. Че знанието трябва да стига до хората, преди болестта да ги настигне. Че грижата за здравето не започва в болницата, а у дома, в навиците, в информираността, в избора да не отлагаме „за по-нататък“.

В свят, в който всичко се случва бързо, сърцето остава единственият орган, който не познава компромиси. То работи без почивка – и очаква същото от нас: внимание, грижа и навременна отговорност.

Защото истинската превенция не добавя просто години живот.
Тя спасява самия живот.