Тази публикация ще бъде малко различна. Няма да бъде за дадена естетична процедура, а за епидемията, която става все по-масова – за сляпо следване на модели за визия и обезличаване на много предимно млади момичета, които попадат в този капан.
Във времето на моето детство и тийн години – всеки от нас, хората от моето поколение, което вече е в своята зрялост, искаше да бъде различен, уникален, да покаже на света, че знае повече, може повече и носи достойнства именно в своето различие от останалите.
И по отношение на визия, стайлинг, дрехи – не е имало „копиране“ или имитация. Всеки се стремеше да бъде неповторим, да има своий стил. Визията беше форма на себеизразяване, а и на бунт срещу „статуквото“ или опитите да бъдем вкарани в матрица на задушаващо еднообразие.
Тези опити за различност и индивидуалност бяха и мили и дори малко смешни – с нетипичен цвят на косата, папагалска прическа или по-шантави дрехи… Но бяхме различни и бяхме себе си – изразявахме себе си, своя живец, своя пламък!
Сега, дигиталната среда – на миг разстояние – диктува трендове, издига в култ визия и модел на поведение, като shortcut към бързия успех, слава и храна за егото – junk, от който обаче няма да усетите ситост.
А колко лесно е да се подхлъзне човек без опит, за да се се спусне по тази пързалка и да загуби себе си, идентичността си, следвайки модела, спуснат отгоре!
Дори популярните лица толкова много копират една от друга, че стават трудно разпознаваеми. Уви! А някога – певиците, актрисите, артистите – бяха икони със своята индивидуалност, присъствие и излъчване!
Момичета, мили млади момичета, харизмата е това, което спира дъха на околните, което ще накара някой да се обърне след Вас или да не Ви забрави. А харизмата е много повече от обиколки, размери и цвят на косата.
Харизмата е онова пламъче, което носите дълбоко в себе си и пазите от поквара. Което се разпалва с женствеността Ви и разпалва пожари в Неговата Душа. Затова казваме, че красотата струи отвътре.
Тя, ще повторя, далеч не е обиколки, размери или прическа! Тя е финес, грацилност, женственост. И ще добавя емпатия, хуманност и вяра в доброто! Да, звучи наивно, но всеки има нужда от доброта – и да я получи, и да я дава.
С всичко това – съвсем не отричам естетичната медицина и постиженията в тази област. Напротив. В живота си преминаваме през бури и препятствия и имаме нужда от възстановяване, грижа, а грижата е израз на обич към самия себе си.
Нито съм против известни корекции, но разбира се, тук е трудно да се дефинира границата, която не бива да се преминава. Не бих поставяла граница, не бих ограничавала, но отново ще кажа:
Бъдете себе си! Красиви, неповторими и уникални! Пазете пламъчето си от поквара! Осъзнатата женственост ще го разпалва, за да светите със собствена, а не с отразена светлина.
Един от най-трудните уроци е – да приемеш себе си. А когато човек го постигне – изпитва истинско спокойствие и благодат! И благодарност, че е на този свят, че го има, че свети със собствена светлина.
А пътят до приемането е дълъг и труден. Всеки го извървява сам, но винаги е добре дошла и подадената ръка! Бъдете здрави, красиви и подкрепени!