Еластин – „биологичният ластик“ на младостта: защо се руши и как можем да го съхраним

Знаете ли кой е протеинът, който ни позволява да се усмихнем, да си поемем дъх и да се изправим след всяко движение?

Това е еластинът – гъвкавата памет на младостта – протеинът, който ни дава способността да се разтягаме, да се движим и след това да се връщаме обратно в първоначалната си форма.

За разлика от колагена, който се синтезира през ни целия живот, еластинът се изгражда активно само в емброналния период, детството и юношеството. Именно тогава тялото ни изгражда влакната, който следва да ни служат десетилетия напред.

И именно тук е големият парадокс – еластинът има изключителна издръжливост, с полуживот над 70 години, но ако междувременно влакната му бъдат увредени, щетите са почти необратими.

Защото фабриката за нов еластин е вече затворена!

И макар да се сещаме за еластина най-вече, когато се грижим за кожата, той е ключов за всички тъкани, които ежедневно са подложени на механичен натиск и разтягане – и белите дробове, които се разширяват и свиват при всяко вдишване, и големите артерии, които трябва да издържат непрекъснатия пулс на сърцето и др.

Загубата на еластин води не само до видими признаци на стареене като бръчки и отпускане на кожата, а има и сериозни последствия за здравето – от артериална ригидност до белодробни заболявания, липса на гъвкавост и ограничена двигателната активност.

?Знаете ли, че тъканите, богати на еластин, могат да се разтегнат до 150% от дължината си и след това да се върнат обратно без никаква деформация?

Какво представлява еластинът?

Еластинът е фибрилярен протеин, който заедно с колагена формира основата на извънклетъчната матрица (средата, в която са клетките).

• Фибрилярен протеин – белтък, който изгражда дълги влакнести структури и придава механична здравина или еластичност на тъканите (например колаген, еластин, кератин).
• Извънклетъчна матрица – триизмерна мрежа от протеини и захарни молекули извън клетките, която осигурява структурна опора и регулира клетъчното поведение.

Най-важното качество на еластина е способността му да осигурява еластичност и обратимост – тъканите, богати на еластин, могат да се разтегнат до 150% от дължината си и след това да възстановят първоначалната си форма без трайни деформации.

Молекулна структура

• Еластинът се изгражда от мономери на тропоеластин – неговия предшественик, който се секретира от клетките (главно фибробласти и гладкомускулни клетки).
• Чрез ензима лизил оксидаза тези мономери се свързват кръстосано и формира триизмерна мрежа от влакна.
• Тази структура е хидрофобна (богата на аминокиселини като валин, глицин и пролин) и затова може да се свива и разтяга многократно, подобно на естествен биологичен „ластик“.

Защо еластиновите влакна могат да се разтягат и връщат в изходно положние?

Именно хидрофобната структура на еластина е ключова предпоставка за неговата еластичност:

• Еластинът е богат на хидрофобни аминокиселини (валин, глицин, пролин).
• Когато влакното се разтегне, тези хидрофобни области се излагат на водната среда и това е „неприятно“ за тях → молекулата има естествен стремеж да се свие обратно, за да скрие хидрофобните части от водата.
• Така се създава нещо като молекулна „пружина“, която позволява многократно разтягане и връщане в първоначалната форма.

Локализация

Еластинът се среща в тъкани, които понасят постоянно механично натоварване:

• Дермата на кожата – осигурява гъвкавост и способност за възстановяване след разтягане.
• Стените на големите артерии – позволява на съдовете да се разширяват, когато сърцето изтласква кръв, както и да се свиват след това.
• Белите дробове – подпомага разширяването и свиването при дишане.
• Еластични връзки и определени сухожилия – придава устойчивост и адаптивност към движенията (например в жълтите връзки – Ligamentum Flavum на гръбначния стълб, богати на еластин).

Функция

Еластинът има уникална роля:

• Позволява на тъканите да абсорбират механичен стрес.
• Осигурява разтегливост при движения и пулсации.
• Гарантира обратимост – връщане в изходно положение, без загуба на форма.

Жизнен цикъл

Еластиновите влакна имат изключително дълъг полуживот – над 70 години и са едни от най-устойчивите протеини в тялото. Но това означава също, че ако бъдат увредени, щетите, нанесени върху тях, са почти необратими.

Синтезът на еластин е най-активен по време на феталното развитие, детството и юношеството, тъй като в този перод се секретира тропоеластин – прекурсора на еластина, от който под въздействието на ензима лизил оксидаза се формират еластиновите влакна.

След около 25–30-годишна възраст производството на еластин рязко спада, тъй като етапът на растеж на тялото е завършен и вече не се секретира тропоеластин, съответно при възрастни синтезът на еластин е изключително малък.

Защо тялото спира да образува еластин след юношеските години

Тялото ни е устроено така, че да произвежда еластин най-интензивно по време на растежа – когато кожата, белите дробове, съдовете и органите се развиват и имат нужда от максимална гъвкавост. След като този процес приключи и ние достигнем зряла възраст, необходимостта от нов еластин намалява.

Съответно и гените, които отговарят за еластина, постепенно се „заглушават“. Това не означава, че ДНК се променя, а че върху нея се натрупват малки „химични етикети“, които пречат на клетките да четат информацията. Този процес се нарича метилиране – и е част от по-широкото понятие епигенетика.

Какво е метилиране на ДНК и как влияе на метаболизма, гените и здравето на клетъчно ниво?

Можем да си го представим така: ако генът е книга, то епигенетичните промени са като лепенки, поставени върху страниците. Текстът си е там, но вече не може да се чете. Така клетките произвеждат много малко или изобщо никакъв нов еластин.

С годините тези „епигенетични лепенки“ стават повече – под влияние на възрастта, слънчевата радиация, замърсяването, тютюнопушенето и дори стреса. В резултат тялото ни разчита почти изцяло на вече създадените в детството и юношеството еластинови влакна, които трябва да издържат цял живот.

Епигенетика: Как начинът на живот влияе върху гените – силата е в нашите ръце!

Можем ли да събудим производството на еластин в зряла възраст?

След като вече знаем, че тялото ни почти не образува нов еластин след юношеството, естествено идва и въпросът – възможно ли е по някакъв начин да събудим този процес?

Науката показва, че пълното възстановяване на синтеза не е реалистично – фабриката за еластин е програмирана да работи активно само в детството.

Но има и добра новина: с начина си на живот можем да повлияем на епигенетичното „заглушаване“ на гена и да запазим колкото се може повече от остатъчния капацитет на еластина – ето как:

• Редовен сън и движение – хормоните и метаболизмът влияят върху епигенетичната регулация, а балансираният ритъм на живот подпомага поддържането на „по-млад“ профил на експресия.
• Без пушене – тютюнът активира ензими, които разграждат еластина, и засилва епигенетични промени, които изключват гена. Отказът от цигари е директна защита.
• Слънцезащита – ултравиолетовата радиация не само уврежда вече изградените влакна, но и усилва метилирането на гена за еластин. Използването на слънцезащитни продукти е наистина важно.
• Антиоксиданти и хранене – витамин C, полифеноли от зелен чай, горски плодове и омега-3 мастни киселини намаляват оксидативния стрес, който също е епигенетичен фактор.

Можем да си го представим така: генът за еластина е като лампа в стая, която в детските и юношеските години свети ярко, а в след това – едва мъждука. В зряла възраст няма как отново да я включим с ярка светлина, както в детството.

Но с начина си на живот можем да попречим на праха да покрие крушката и кабелите да се повредят – и така да оставим възможността лампата да свети поне с мъничка искра.

Движението: Извор на Живот – енергия, регенерация и дълголетие

Биологична динамика и дегенерация

Еластинът е уникален протеин поради своята биологична устойчивост. Докато много други протеини в организма имат кратък живот и се обновяват редовно, еластиновите влакна имат полуживот над 70 години (Shapiro et al., 1991). Това ги прави едни от най-дълго съществуващите протеини в човешкото тяло.

Но тази устойчивост е и слабост: тъй като новият синтез при възрастни е почти минимален, увреждането на вече съществуващите влакна е трудно поправимо. С възрастта и под въздействие на външни фактори, еластиновата мрежа постепенно губи своята цялост.

Основни механизми на дегенерация

Загубата на еластин е резултат от комбинация от вътрешни (ендогенни) и външни (екзогенни) фактори.

Ендогенните са свързани с естественото стареене и намаленото производство на тропоеластин, докато екзогенните включват въздействия от околната среда – слънчевата радиация, тютюнопушенето, замърсяването и хроничните възпалителни процеси.

Всеки от тези механизми допринася по различен начин за разграждането на еластиновите влакна и загубата на тяхната функция.

Фотостареене (UV-лъчи)

Ултравиолетовото излъчване е най-силният екзогенен (външен) фактор за разрушаване на еластина. Под негово въздействие се активират матриксни металопротеинази (MMPs) – ензими, които разграждат компонентите на извънклетъчната матрица, включително колагена и еластина. Това води до характерната „слънчева кожа“ – с намалена еластичност, бръчки и загрубяване.

Всеки има любима фотозащита, но насочвам вниманието Ви към новото поколение слънцезащитна грижана Филорга, която надхвърля класическата UV защита, като действа директно на клетъчно ниво, за да предпази и възстанови кожата от вредните ефекти на слънцето, инфрачервената светлина и фотостареенето.

Тютюнопушене

Пушенето повишава активността на ензима еластаза, който катаболизира (разгражда) еластина. В белите дробове това е един от основните механизми, водещи до емфизем. А в кожата тютюнопушенето ускорява стареенето и загубата на гъвкавост.

Оксидативен стрес

Свободните радикали, образувани от замърсяване, стрес, UV и метаболитни процеси, окисляват протеиновите структури. Еластинът, поради своята дълголетност, е особено уязвим към такива щети, които се натрупват прогресивно.

Антиоксиданти: Как тялото ни се защитава отвътре

До какво води окислението на еластина?

• Фрагментация на влакната
  • Окислените аминокиселини губят нормалната си структура.
  • Влакната се накъсват и губят своята непрекъснатост.
• Загуба на еластичност
  • Окислените участъци не могат да се свиват и разтягат нормално.
  • Тъканите стават по-твърди и по-малко гъвкави.
• Образуване на еластин-деривирани пептиди (EDPs)
  • При разграждане на окислен еластин се отделят малки фрагменти.
  • Те имат биологична активност: стимулират възпаление, привличат имунни клетки и допълнително ускоряват разрушаването на матрицата.
• Видими и клинични ефекти
  • В кожата → бръчки, отпускане, загуба на тонус.
  • В артериите → съдова ригидност, повишено кръвно налягане, атеросклероза.

Възпалителни процеси

Хроничното възпаление стимулира отделянето на протеолитични ензими, които атакуват извънклетъчната матрица. Това ускорява разграждането както на колаген, така и на еластин.

Изключително важен е приемът на омега-3 мастни киселини (EPA и DHA). Те намаляват хроничното възпаление, като потискат синтеза на провъзпалителни цитокини и модулират активността на матриксните металопротеинази – ензимите, които разграждат еластина и колагена.

Балансът между Омега-3 и Омега-6 мастните киселини: Защита срещу тихото възпаление в тялото

Клинични изследвания показват, че по-високият омега-3 индекс е свързан с по-ниска артериална ригидност и по-добро състояние на извънклетъчната матрица. Така омега-3 не изграждат директно нови влакна, но създават благоприятна среда за запазване на съществуващата еластичност и здравина на тъканите.

Ревю на Eqology Pure Arctic Oil Gold – премиум омега‑3 с грижа за очите, мозъка и сърцето

Клинично значение

Загубата или увреждането на еластиновите влакна има последствия, които далеч надхвърлят естетичните промени. Тъй като еластинът участва в ключови органи и системи, неговата дегенерация засяга едновременно външния вид и здравето.

В кожата

• Еластинът в дермата осигурява гъвкавост и „пружиниращ ефект“.
• При разграждането му кожата губи способността да се връща в първоначалната си форма след разтягане.
• Резултатът е появата на бръчки, фини линии, отпускане и неравномерна текстура.
• Състоянието се задълбочава при фотостареене, когато UV-лъчите ускоряват процеса.

В артериите

• Големите еластични артерии (аорта, каротидни артерии) разчитат на еластина, за да поемат и буферират ударната вълна от сърдечните съкращения.
• Загубата на еластичност води до артериална ригидност – съдовете стават твърди и неспособни да се разширяват адекватно.
• Това увеличава риска от хипертония, атеросклероза и сърдечно-съдови инциденти.
• Артериалната твърдост е признат биомаркер за съдово стареене.

В белите дробове

• Белодробната тъкан е силно зависима от еластина, за да осигурява нормалното разширяване и свиване при дишане.
• Разграждането му е един от ключовите фактори за развитието на емфизем – заболяване, при което алвеолите губят еластичност, а обменът на кислород се нарушава.
• Това води до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) с тежки последствия за качеството на живот.

? Еластинът не е само „протеин на красотата“, а фундаментален белтък, чието увреждане засяга едновременно естетиката и физиологията. Здравето на кожата, съдовете и белите дробове е пряко зависимо от неговата цялост.

Възможности за защита и терапия

Поради минималния синтез на еластин в зряла възраст, основният научен и клиничен фокус е върху запазването и ремоделирането на съществуващите влакна, а не върху създаването на нови.

Въпреки това, съвременните изследвания очертават няколко подхода, които могат да ограничат разрушаването и да подпомогнат функционалността на еластиновата мрежа.

1. Антиоксидантна терапия

• Витамин C – основен кофактор за ензимите, участващи в синтеза на колаген, и същевременно защитава еластиновите влакна от окислително увреждане.
• Витамин E – мастноразтворим антиоксидант, който стабилизира мембраните и намалява липидната пероксидация, предпазвайки извънклетъчната матрица.
• Полифеноли (катехини от зелен чай, ресвератрол, кверцетин) – имат способност да модулират активността на матриксни металопротеинази (MMPs), забавяйки разграждането на еластина.

Полифенолите – тайната сила в храната ни

2. Фотозащита

• Ултравиолетовите лъчи са най-големият външен враг на еластина.
• Редовната употреба на широкоспектърни слънцезащитни кремове (UVA/UVB) доказано намалява фотостареенето.
• Добавянето на антиоксидантни формули (витамин C, ферулова киселина) към фотопротекцията усилва ефекта.

3. Ретиноиди и пептиди

• Ретиноиди (витамин A деривати) – стимулират обновяването на кожните клетки и синтеза на колаген, като същевременно подобряват организацията на еластиновата мрежа.
• Биомиметични пептиди – използват се в съвременната козметология, тъй като имитират сигналите за синтез на компоненти на извънклетъчната матрица. Някои от тях показват потенциал за подобряване на еластичността.

4. Апаратни процедури

• Лазерни терапии (фракционни лазери, в т.ч. и популярния CO2 лазер) стимулират ремоделирането на колаген и еластин чрез контролирано увреждане и последваща регенерация.
• Радиочестотни устройства индуцират загряване на дермата, което активира фибробластите и синтеза на матрични протеини.
• Ултразвукова терапия (HIFU – High Intensity Focused Ultrasound) достига до дълбоките слоеве на дермата и предизвиква стягащ ефект чрез термокоагулация (загряване на малки точки). Това стимулира ремоделиране на колаген и еластин + активира фибробластите.

CO2 фракционен аблативен лазер на лице, около очите, деколте, шия и ръце – мнения, снимки и видео

5. Екзозомни терапии

Първоначалните клинични проучвания при пациенти с фотоувредена кожа показват подобрение не само в плътността, но и в пружиниращата еластичност – ефект, който липсва при много други терапии.

Екзозомите – малки везикули, секретирани от стволови клетки, са едни от малкото терапии, които показват реален потенциал за активиране на еластиновия синтез.

Те съдържат сигнални молекули (микроРНК, протеини), които „рестартират“ фибробластите и стимулират производството на колаген, фибронектин и еластин.

Аз имам много добър опит с екзозоми в комбинация с този колаген:

Ревю на колагена – Eqology Collagen Booster – с моментален и видим ефект – мнение и цена

6. Перспективи в регенеративната медицина

• Изследват се еластин-подобни полипептиди (ELPs) като биоматериали, които могат да заместят или подпомогнат функцията на естествения еластин.
• В тъканното инженерство се търсят подходи за създаване на съдови и белодробни протези, базирани на синтетични или рекомбинантни форми на еластин.

Пълното възстановяване на еластина все още не е постижимо, но комбинацията от профилактика (слънцезащита, антиоксиданти, здравословен живот) и съвременни технологии (ретиноиди, пептиди, апаратни процедури) може значително да забави неговата дегенерация и да запази функционалността на тъканите.

Колаген vs. еластин: структурни и функционални различия

Макар често да се разглеждат заедно като ключови протеини в извънклетъчната матрица, колагенът и еластинът имат съществени различия – както в химичния си състав, така и във функциите, които изпълняват. Те са като „два стълба на младостта“, които работят в тандем: единият осигурява здравина, другият – гъвкавост.

Ревю на Dr. Ohhira Collagen+ – японската тайна за млада кожа, подвижни стави и вътрешно сияние

Структура

• Колаген: богат на глицин, пролин и хидроксипролин; изгражда дълги, прави фибрили, които формират твърда и устойчива мрежа.
• Еластин: съдържа повече неполярни аминокиселини (валин, глицин, пролин) и е хидрофобен; организиран е в кръстосано свързана мрежа, която позволява разтягане.

Функция

• Колаген: осигурява механична здравина и устойчивост на опън. Без него тъканите биха се разкъсвали лесно.
• Еластин: придава еластичност и възстановяване – позволява на тъканите да се разтягат и да възвръщат формата си.

Динамика и възстановяване

• Колаген: синтезира се през целия живот, макар и с намаляваща скорост след 25–30 г. → възможно е да бъде стимулиран чрез хранителни добавки, витамини, процедури и козметика.
• Еластин: синтезът е почти изцяло ограничен до детството → при възрастни възстановяването е минимално.

Сравнение между колаген и еластин

Характеристика	Колаген	Еластин
Основна роля	Здравина и устойчивост	Еластичност и обратимост
Аминокиселини	Глицин, пролин, хидроксипролин	Валин, глицин, пролин (неполярни)
Структура	Прави, твърди фибрили	Кръстосано свързани еластични влакна
Локализация	Кожа, кости, сухожилия, хрущяли	Кожа, артерии, бели дробове, връзки
Синтез през живота	Да, макар и намаляващ	Почти само в детството
Полуживот	Няколко години	> 70 години

? Балансът между колагена и еластина е ключов: колагенът дава стабилност, еластинът – динамика. Липсата на единия води до сковани или отпуснати тъкани, а само тяхната хармония осигурява млада и функционална структура.

Връзката между колагена и еластина

Колагенът и еластинът формират композитна мрежа в извънклетъчната матрица – система, в която всеки от тях изпълнява строго определена роля, но и взаимно се допълват. Техният баланс е ключов за здравето и младостта на тъканите.

Колагенът – „скелето“

Колагеновите влакна са твърди и устойчиви. Те изграждат механичната рамка, която придава здравина и стабилност. Без колаген тъканите биха били прекалено крехки и уязвими.

Еластинът – „пружината“

Еластиновите влакна се вграждат в тази рамка и придават гъвкавост. Те позволяват на тъканите да поемат механично натоварване, да се разтягат и да се връщат в изходна позиция. Без еластин тъканите биха били твърди, негъвкави и неспособни да се адаптират.

Синергия и функционален баланс

• В кожата: колагенът осигурява стегнатост, а еластинът – еластичност и жизненост. Комбинацията им е това, което създава усещането за „младост“.
• В кръвоносните съдове: колагенът предпазва от разкъсване при високо налягане, а еластинът позволява на съдовете да се разширяват и свиват при всяко сърдечно съкращение.
• В белите дробове: колагеновата мрежа поддържа структурата на алвеолите, докато еластинът им дава подвижност при дишане.

Научна перспектива

Изследвания показват, че дисбалансът между колагена и еластина е биомаркер за стареене. При старееща кожа се наблюдава прекомерна фрагментация на еластина и намалено съотношение спрямо колагена, което води до загуба на еластичност. При артериите – доминиране на колагена над еластина причинява съдова ригидност и повишено кръвно налягане.

? Накратко: колагенът дава стабилност, еластинът дава динамика. Само заедно те изграждат здрава, млада и функционална тъкан.

Еластинът – нишката, която свързва младостта с дълголетието

Еластинът е един от най-ценните и в същото време най-пренебрегвани протеини в човешкото тяло. Докато колагенът заслужено привлича внимание със своята роля за структурата и плътността на тъканите, именно еластинът е този, който им придава живот – способността да се разтягат, адаптират и възстановяват.

Неговата уникална устойчивост – с полуживот над 70 години – го прави фундаментален елемент на извънклетъчната матрица. Но същата тази устойчивост е и уязвимост: увредените влакна почти не се възстановяват, а синтезът на нов еластин в зряла възраст е минимален. Това означава, че профилактиката е единственият надежден път за запазване на неговата функция.

Защита от UV-лъчи, антиоксидантна подкрепа, здравословен начин на живот, както и съвременните дерматологични терапии – всичко това са инструменти, които могат да забавят процеса на разрушаване. Но голямата цел на науката остава – да открие начини за стимулиране на реална регенерация на еластина.

Kолагенът и еластинът са тандемът на младостта – единият дава стабилност, другият – гъвкавост. А докато колагенът може да бъде подхранван и стимулиран, еластинът изисква нашата защита и грижа. Именно в неговата невидима мрежа се крие способността ни да изглеждаме млади, да се движим леко и да дишаме свободно.

Източници

Еластин: структура, синтез, „дълъг живот“

1. Wang K. et al. (2021) — обзор за еластина
   Подробно резюме на структурата (тропоеластин → кръстосани връзки), регулация и тъкани с високо съдържание; цитира полуживот ~70 г.
   (ползвай: „(Wang 2021)“). PMC
2. Shapiro S.D. et al. (1991) — класиката за изключителния полуживот
   Радиовъглероден метод → среден „въглероден“ престой ~74 г.; минимален нов синтез в зрял бял дроб.
   (ползвай: „(Shapiro 1991)“). PubMed
3. Debret R. et al. (2005)
   Подчертава дългия полуживот и последиците от разграждането (еластин-деривирани пептиди).
   (ползвай: „(Debret 2005)“). Аха Журнали

UV-фотостареене: MMPs, ROS и еластин/колаген

4. Brar G. et al. (2025) — съвременен обзор
   UV активира MMPs → деградация на структурни протеини (колаген/еластин); добър актуален синтез.
   (ползвай: „(Brar 2025)“). PMC
5. Gromkowska-Kępka K.J. et al. (2021)
   UV ↑ ROS → увреждане на основните кожни протеини и ECM; добри механистични фигури.
   (ползвай: „(Gromkowska-Kępka 2021)“). PMC

Тютюнев дим / еластаза / белодробен емфизем

6. Rakic J.M. et al. (2022)
   Маркерите на еластинова деградация (десмозин/изодесмозин) остават повишени дълго след експозиция на пасивно пушене → връзка с по-ниска белодробна функция.
   (ползвай: „(Rakic 2022)“). PMC
7. Slowik N. et al. (2011)
   SHS (secondhand smoke) ↔ маркери за еластинова деградация при асимптомни лица.
   (ползвай: „(Slowik 2011)“). PMC
8. Cantor J. et al. (2024)
   Обзор: възпалителни клетки ↔ еластази/оксиданти → разрушаване на еластичните влакна при емфизем.
   (ползвай: „(Cantor 2024)“). MDPI

Артериална ригидност и съдово стареене

9. Herzog M.J. et al. (2025)
   Обзор за механизми на съдово стареене и артериална ригидност; дисбаланс колаген/еластин като ключов фактор.
   (ползвай: „(Herzog 2025)“). Nature

Терапевтични/профилактични подходи (ретиноиди, фотопротекция)

10. Griffiths C.E.M. et al. (NEJM, 1993)
    Класическо проучване: локален третиноин → възстановяване на колаген I в фотоповредена кожа.
    (ползвай: „(Griffiths 1993)“). New England Journal of Medicine
11. Sitohang I.B.S. et al. (2022) — систематичен обзор за третиноин
    Подобрява бръчки, пигментации и „sallowness“; подкрепя раздела „ретиноиди и ремоделиране“.
    (ползвай: „(Sitohang 2022)“). PMC
12. Hughes M.C.B. et al. (2013) — RCT за ежедневен слънцезащитен крем
    След 4.5 г. ежедневна употреба: 24% по-малко кожно стареене vs. „по желание“; директно доказателство за фотопротекция.
    (ползвай: „(Hughes 2013)“). PubMed
13. Guan L.L. et al. (2021) — обзор за слънцезащита и фотоейджинг
    Сумира изискванията към „идеален“ слънцезащитен продукт и ефектите срещу фотоейджинг.
    (ползвай: „(Guan 2021)“). PMC

Регенеративни перспективи: еластин-подобни полипептиди (ELPs)

14. Varanko A.K. et al. (2020) — обзор
    Дизайн и приложения на ELPs в тъканно инженерство и доставяне на лекарства.
    (ползвай: „(Varanko 2020)“). PubMed
15. Guo Y. et al. (2023) — обзор
    Модулиране на фазовия преход на ELPs; материали с термореспонсивни свойства.
    (ползвай: „(Guo 2023)“). PMC
16. Noh Y. et al. (2023)
    Преглед на стимули-отговорни ELP материали и биомедицински приложения.
    (ползвай: „(Noh 2023)“). Frontiers

„Фундаментът“: извънклетъчна матрица

17. Frantz C. et al. (2010) — „ECM at a glance“
    Класически обзор за състава и функциите на ECM (колаген, еластин, фибронектин, ламинин, GAGs).
    (ползвай: „(Frantz 2010)“). PMC